История на палачинките

Има ли човек, който да не обича палачинки? Едва ли!

Сладка, солена, за десерт или основно ястие, семпла или понатруфена, палачинката радва с великолепния си вкус хора от всякакви възрасти и всички краища на света.

Палачинките всъщност са такова изкушение, което трудно може да бъде дефинирано. Според „Оксфорд Къмпани ъф фууд” палачинката се състои от смес – микс от брашно, яйца и мляко, запечена в плосък тиган – сач или в обикновен такъв, намазан с масло. Джон Мариани в неговия „Речник на Американската храна” ги свежда до „плоски кексчета, приготвени на тиган и запечени от двете страни“.

Точната дефиниция обаче не е толкова важна. Защото всички знаем, че е достатъчно да разполагаме с няколко яйца, малко мляко, брашънце и масло, за да спретнем вкуснотийките. Не са необходими и някакви върхови кулинарни умения – достатъчни са желание, тиган и котлон.

Всъщност палачинката има доста история зад гърба си. Тя е наследник на ранните плоски хлебчета, печени по горещите камъни в Неолита. Истински бум предизвикват римляните – разпространявайки тънкото тестено изделие из Европа и Африка. „Апициус” – древната римска готварска книга, включва рецепта с пипер и мед. Палачинките надживяват и Римската империя и през средните векове навлизат плоските сачове като един от основните инструменти за приготвянето им. През 1430 г. Английски кулинарен ръкопис също споменава палачинките, а в най-старата Холандска готварска книга, от 1514 г. са включени дузина рецепти.

Английските и холандските заселници не само донасят в САЩ своите разнообразни палачинкови рецепти, но също така започват да ги налагат в американския бит и кулинария.

За кратко американците ги обявяват за свои и те се появяват вече като „флипинг джоникейкс” и т.нар. „флат карс”- една фундаментална нова закуска във времената на изграждането на американската нация. Джеферсън дори си ги е поръчвал в прочутото „Монтичело”. Писателят Джеймс Купър е посрещал с тях приятелите си в Париж. Първата професионална смес е представена на изложение в Мисури в 1889 г. и след нея се появяват и веригите Палачинкови къщи.

В много европейски страни, има празници – така нареченият палачинков ден. Плата от палачинки биват консумирани, за да бъде използвано останалото брашно и яйца, забранени през следващите дни на пости.

В Англия традицията продължава с празненства като Великия палачинков ден, през който училищните готвачи в Уестминстърското Абатство приготвят огромни палачинки за тълпите ученици. Момчето, което се измъкне от палачинковото меле с най-голямото парче палачинка, получава и награда. В Олни, Англия, съществува религиозен празник, известен като Палачинковото състезание. През годините от 1445-та насам, местните домакини, държейки тигани, спринтират 375 метра, докато обърнат палачинката в тях три пъти. Първата, пристигнала в църквата, трябва да сервира палачинката на човека на камбаната и да бъде целуната от него, за да спечели.

В различните култури палачинката има свои специфики. Франция като гастрономичен еталон предлага палачинките най-вече сладки и фини като дантела. Холандците ги сервират в своите заведения пълнени със солена плънка или поръсени с подправки. В Индия палачинката е от оризово брашно и, естествено, овкусена с люти подправки, а запазената марка за Южна Африка е палачинки със захар и аромат на канела.

Американците също имат своя версия по въпроса. Техните палачинки са по-малки като диаметър, но доста по-дебели от познатите в Европа.

Където и по света обаче да похапваме палачинка, с прекрасния си вкус тя ни убеждава в максимата, че най-съвършени са простите неща!