За емоционалното изгаряне

    Преди 28 години имах честта да бъда приета като млад учител и то добре приета. Не съм усетила враждебно отношение, защото съм млада. Бяхме първите начални учители с висше образование и по-скоро се коментираше заплатата ни. Е, вероятно на партийни събрания са коментирали и уменията ни. Уважавах колегите си с опит и никога не съм се замисляла как си изпълняват задълженията и каква заплата получават. Делях ги не на млади и стари, а на професионалисти и непрофесионалисти. Сега съм от групата на застаряващите, рядко назначават млади учители, но ги приемам като равностойни. Не си позволявам да мърморя какво могат и как го правят. Напоследък често чета постове, подети от млади колеги, пропити от злоба, срещу тези с дълъг стаж. Знам, че в основата лежи разликата в заплащането при въвеждането на кариерното развитие. 
    Скъпи млади колеги, не се хабете емоционално, всяка възраст има своите предимства и недостатъци! И не забравяйте, че и вие ще остареете!
     За емоционалното изгаряне на учителя можете да прочетете тук http://www.diuu.bg/ispisanie/broi15/15kt/15kt2.htm