На кого да се оплачеш?...

Яничка казва, че все се възмущавам в блога. Ами като няма на кого, оплаквам се в сайта :) Пиша и ми става по-леко. Така....От 3 дни в нашата кооперация се води война между собственика на един магазин и кооперацията. За нещастие аз съм председателя. Собственикът правил ремонт, щял да събори сградата, да съм викала хора от съвета и т.н. Естествено написах писмо до Съвета да дойдат за проверка и те дойдоха след 1 седмица. Що ми трябваше да ги викам.... Поискаха хиляда документи: че съм председател, че живея тук, имам ли нотариален акт за моето жилище, защото ако нямам нямало да ми обърнат внимание, разни чертежи, дето ги няма при мен и т.н.
Казаха ми, че тая работа ставала бавно. На цялата история ми се скараха, че навън било студено и те трябвало да ходят на проверки в студа, защото такива като мен само пишели писма.
Много се ядосах и ми се искаше да им кажа, че затова им плащат, докато на мен никой не ми плаща, че съм председател на кооперацията и че аз също стоя навън на студа с тях, и че за тяхното място чакат безработни хора, но нищо не казах. Защото те се обърнаха и си тръгнаха. И пак аз излязох виновна, както и кооперацията. И си мисля, че ако недай си боже действително стане земетресение и те продължават да чакат да събират документите, които се изскват, наистина може да се срути сградата.
Но кой го интересува. Те ще си останат в кабинетите и няма да излизат на студа. Още по-добре за тях.
Пък и на кого да се оплачеш?...
А инак в живота аз съм весел човек и във всяко нещо търся хумора. Винаги ми се е искало да дойда на купоните на блогерите, но за съжаление вечно имам много работа.