Защо да е лесно, като може да е трудно? или що е то бюрокрация....

Днес имам свободен ден и реших да се оправя с всички изостанали задачи. Първо отидох при личния ми лекар, за да ми предпише лекарства. Трябваше да чакам близо 2 часа. И след това установих, че лекарствата, които са ми предписани, вече не се внасят. Значи пак трябваше да ходя, за да ми предпишат други.Но днес не успях. От там отидох в Данъчнотото, после в НОИ, но навсякъде трябваше да чакам на опашки, докато обслужващият персонал си пиеше кафето и не се интересуваше от опашките. Така че не можах всичко да свърша, ще трябва да си взема пак отпуска и пак да чакам, защото очевидно за държавния чиновник времето на другите не е скъпо. Все пак се опитах да погледна и от добрата страна, защото от всички опашки научавах интересна информация, говорейки си с хората на тях. Накрая нямаше нужда и вестници да чета :) Научих актуалните новини :)Но през всичкото време си мислех, че ако всички държавни чиновници работеха в частна фирма, щяха да ги издържат най-много два дена. Имат съвсем друг манталитет. Бих искала тях да ги видя да висят по такива опашки и да се налага да си взимат почивен ден, за да си свършат работата, вместо да си починат. И така вечерта, когато се прибрах, вече бях страшно изморена и изнервена. И съм сигурна, че всички честни "данъкоплатци", които също бяха висели по опашките цял ден, са се чувствали толкова изморени. Но нещата си остават същите нали? Кучето си лае, керванът си върви....