Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Едно съвсем егоистично писание...мрънка ми се.
Рядко ми се случва, такива сантиментални глупости да ми се въртят из главата. Или не...по-скоро рядко ги споделям с някого.
В главата ми е каша. Скачат, въртят се, пълзят разни мисли, мислички и образи, а когато някоя от тях крещи понякога с весел глас, аз започвам сериозно да подозирам, че тя е в нетрезво състояние.
Тежък период, но и това ще мине:
- няма кой да ме гушка;
- средата на сесията и изпитите;
- 3 важни рождени дни февруари;
- + че трябва да си платя семестъра – отново до края на февруари;
- Инка...;
- установих, че ме мислят за престорена и още ми тежи...малко;
- невероятни мизерии от човек, когото съм обичала и за когото толкова съм направила...ето затова никога не допускам напълно някого в живота и сърцето си;
- самотно ми е;
- фонд – най-невероятните сандали на Paolo Botticelli:).
Това за личните ми терзания, иначе трагедията на Хаити; онзи проект, който ме вълнува от известно време; колегите; работата; непочистените улици...и още и още...
Разбира се по законите на Мърфи, рано или късно най-лошата комбинация от обстоятелства се случва, но нищо не е чак толкова лошо, че да не може да се влоши.