0 0 гласа

Глупаво

 

 

Самотно ми е. Все по-често се разочаровам от хората, а от животните никога досега. Искам да си приютя и едно куче...поне.

Обмислям и да си причиня драстична промяна в прическата, т.е. обмислям го от днес на обяд = със сигурност ще съжалявам, но все пак...

Между горните две изказвания не би имало абсолютно нищо общо ако:

1)     не бяха казани от мен :) и

2)     и двете доказват, че рано или късно, най-лошата комбинация от обстоятелства се случва.

 

Последното сигурно не звучи сериозно, с оглед прическата и кучето (все несериозни работи), ама са си много сериозни, когато причините за тях са все лоши и все в комбинаия от ...по много.

 

Ако...

Ако...
Ако можете да започнете деня без кофеин...
Ако можете винаги да сте весели, пренебрегвайки болежките и болките...
Ако може да устоите да не се оплаквате и досаждате на хората с неприятностите си...
Ако можете да ядете една и съща храна всеки ден и да сте благодарни за нея...
Ако може да разберете, когато любимите ви хора са прекалено заети, за да ви отделят някакво време...
Ако може да си затворите очите, когато онези, които ви обичат, си го изкарват на вас, когато нещо се обърка, макар да нямате вина...
Ако можете да приемате критики и обвинения без обида...
Ако може да устоите да не се отнасяте по-добре с богатия приятел, отколкото с бедния...
Ако може да се изправите пред света без лъжи и измами...
Ако може да победите напрежението без медицинска помощ...
Ако може да се отпуснете без алкохол...
Ако можете да спите без помощта на лекарства...
Ако може да кажете честно и от сърце, че не изпитвате предразсъдъци заради убеждения, цвят на кожата, религия, сексуални предпочитания или политика...
Тогава сте достигнали същото ниво на развитие като вашето куче.

 

 

Сутрин се будя без кофеин, обаче от време на време имам нужда да се оплаквам, всъщност рядко, но понякога е неизбежно, за да се справя.

За храната нямам претенции, но това с много заетите, вечно заетите хора – особено много ме терзае точно в момента.

Очите си затварям за нещо всеки ден, даже за толкова много неща, че по-добре да не си ги отварям, не за друго, но в къщи ще стане зоопарк...

Лекарства и алкохол категорично отказвам да употребявам...а може би трябва, все пак съм просто човек, а не кученце...

 

И разбира се, това са просто глупости, само моменти мисли объркани и абсолютно ненужни...

...

Изгубих се в мисли, а сълзите ми се изплъзват от очите, толкова тихо, пред безмълвния лаптоп.