От профилите на хората

Ето още една находка!!!

Змеят Рудолф пак се перчеше.Стоеше с високо вдигната глава,кактовинаги.Отново му се прииска да посети онази тайнствена пещера.Чувствашесе много щаслив,защото знаеше,че тя е винаги отворена за него.Без нитоза миг да се замисля той се вмъкна вътре.Там беше сам,с пещерата и съссебе си.Той влезе вътре,хареса му,огледа се първо на ляво,посленадясно,погледна на горе, след това на долу.Беше тъмно,топло иуютно,толкова хубаво,че не издържа и пусна белите си лиги,след коетоизлезе доволен с намерението да посети отново това прекрасно място...


-Здравей
-Здрасти
-Икам да кажа...
-Какво?
-Незнам кой съм.
-Как така?
-Нямам представа.Знам само факти за себе си.Но те не ме определят.Те са само очертания.
-Има ли нещо,което знаеш?
-Не знам.Много забравям.Не знам колко сам висок.Колко тежа.Отнема ми време, да се сетя на колко сам години.
-На колко си години?
-на двадесет и нещо.
-А за какво мечтаеш?
-За нищо.И за много неща.
-Кажи поне едно.
-Не се сещам за нещо важно.
-защо трябва да филтрираш всичко през мозъка си?Не можеш ли да пропуснеш поне веднъж.Искам да чуя нещо от сърцето ти.
-Мислиш ли че е това.Бях решил,че нямам сърце.Плаша се,когато се чувствам щаслив.Винаги следва нещо лошо.
-Чудя се.
-Какво?
-Кога ще престанеш да бъдеш черноглед?Не,ти не си черноглед.Ти мислишза последствията.Опитай да не мислиш какво ще последва.Направи нещо безда се замисляш.
-Винаги става нещо лошо след това.
-Лошо?
-Добре де, винаги става нещо,което не сам очаквал.
-Мисля че това е целия номер.Как ще ти се случи нещо ново,ако винаги мислиш предварително?Отнема ти мното време.
-Време за какво?
-Време да живееш.Ако мислиш толкова много,целият ти живот ще мине тамвътре.Ще живееш в главата си.Накрая ще спреш да контактуваш с другихора.
-Но нали контактувам с теб.
-Ха!
-Какво?
-Та аз съм в главата ти.Аз съм,ти!
-Добре де като си аз,защо не направиш нещата които ме съветваш?
-Не знам.
-Че аз ли да знам?