***

Беше...
Толкова красиви мисли,
Толкова погрешни стъпки
В лутането да намерим пътя си...
В някакво прозрачно време
Сме завинаги съединени –
Няма друго предопределено
В този свят за нас
От нас самите...
В някаква отделна нереялност,
Знаеш ли какво за нас е писано...
Знаеш,
Вечността ни носи само болка,
Няма да се видим,
Да се слеем,
Да живеем заедно,
Труден избор на жестокост,
Но животът ни един до друг
Безсмислен е!
Пробвахме,
Пречупвахме и навици
И самите нас
От страхове измислени,
Носеше ми радост и страдание,
Всичко в същността си беше чисто,
но оставяхме след нас цъфтящи рани,
страшни за очите на страхливците...
Трябва да ни промени раздялата,
Тежка като цялата ни истина,
Тя каква ще ни направи
Сташно ми е да помисля.
Може би те чакат океани,
Слава или мъдро отчаяние,
Бъдещето мога да гадая,
Но сме толкова зависими от избора,
Него никой не познава,
Всеки миг променя и написва
Друг сценарии.
Давай да играем,
Без да съжаляваме
И без да мислим!