Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
На Веско
Кръчмарят вписва в своето старание
една мастичка, забравена от фризера
където са кристалите призвание
и бутилки са се свили във очакване.
Там пъплят хората пияни,
погълнали ракия со салатка.
Кънти звукът от кака Радка
В душите им
Помнят таз Пиратка…
Дрегерът на цялото безумие
е да опиташ ти да метнеш полицая,
щом пиячката превръща са във промили,
талонът ти – изсъхнал троскот…
И цяла нощ пиянство е потъване
във тишината на любезно изтрезвително
Мастидо сигурно е авантюра
или пък просто
усет към кристала…
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...