Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
По къдрите сиви на мократа мутра
се струпва пърхотът и космите пукват.
С такава коса не стой във дъжда!
Я поркай резливите облаци,
в чашките рукнали…
На малкото кичури, сгушени нейде над челото
с прозявка отваря очи косопада…
Протяга се славно. После тържествено
темето лъсва
до блясък, че даже и крясък…
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...