ОКУПИРАНИЯТ ВИТЛЕЕМ

             ОКУПИРАНИЯТ ВИТЛЕЕМ



От 1948 г. до днес Израел е клиент на Международния съд на ООН съгл. Статута на този съд. Но Трибуналът в Хага мълчи. Израелската ”философия” е свързана с думите на един израелски политик, който казва: ”Ние трябва да се научим да провокираме палестинците как да ни провокират...”
Изглежда и тази година Иисус Христос ще се роди в земя, която е окупирана. Човечеството ще празнува оковано в плен Рождество на Спасителя. Платени парафинови кукли ще продължават да размахват оръжие във Витлеем, без да се посвенят ни най-малко от този свят ден. Младенецът ще бъде посрещнат от контролно-пропусквателни пунктове, враждебни войници и нескончаеми писъци на жени и деца.
Осъдена земя. Земя, в която няма нормален обществено-политически живот и мирно функциониране на държавни институции. Младежите на Палестина са принудени да емигрират в чужбина, за да получат образователен ценз. Израел окупира Палестина за една седмица. Дали до Коледа ще напусне ”магията на тази древна земя”?
Vita sine libertate nihil.(Живот без свобода е нищо.)
Израелските окупатори продължават да се вживяват като владетели върху чужда земя. Витлеем е Божествено чудо и окупацията му е измама. Кой може да окупира
Богородица, Йосиф, Спасителя, Ангелите и всички Небесни сили, които ще притихнат на Рождество в свещено очакване?
На 15 ноември 1988 г. Палестинският Национален Съвет обявява – ”в името на Бога и в името на палестинския арабски народ – че се създава Държавата Палестина със столица свещеният Йерусалим.”(Декларация за независимост на Палестина).

”Палестина – онази по знамената - скандира
пред твоята врата – или това е вратата,
от пясъчни бури залостена,
за болката на възвращенците”.(Али Халили)

Иисусе, Сине Давидов, нима и тази година ще бъдеш посрещнат от израелски танкове? Какъв фарс! Дали пък няма да те арестуват, заедно с Мариям и праведния Йосиф? Светлината на вярата идва от изток. Милиарди човешки същества ще очакват Раждането на Сина Божи, но къде точно ще се роди и в каква реалност? Нима военното положение, израелските изтезания, нескончаемите престрелки са повод за празнуване?

”Кой отгледа цветето
помежду два надгробни камъка?
Рече старецът: ”Дъждът”.
”Луната”, рече малчуганът.
”Танковете”, рече камъкът”.(”Началото на жасмина”, Мутауаккил Таха)

Цели 60 години Израел се задълбочи прекалено много в поробването на Палестинската арабска държава. Светът ще бъде огласен от Рождественските камбани, които ще плачат за отнетата свобода на Витлеем.
Каква ценност е мирът?
Мирът е връзката на единството.
Иисус Христос е Княз на Мира.
Мъдростта отгоре е мирна.
Трябва да се молим за мир и да живеем в мир с всички.
Правда и Мир се целунаха.
Милост и вярност се срещнаха.
Мирът пази сърцето и мислите, дава дълголетие и блага.
Миротворците имат радост, спокоен и сладък сън, изобилие на полето и в дома, блаженство и великолепие, пълна безопасност навсякъде.
Мечът става рало, ножът – сърп.
Нека пътуваме с Иисус из Палестина ”по стъпките на пророците, които са навсякъде из тази благословена земя”.(Декларация за независимост на Палестина).
Най-напред да чуем как пеят Ангели.
Да се кръстим с Иисус в реката Йордан.
Да се качим на хълма и да чуем блаженства.
Да обядваме с Иисус в Пустинята.
Да се молим с Иисус в Гетсимания.
Да носим след Иисус Кръста към Голгота.
Да разгледаме с Петър празния гроб.
Копията на Израел вече шест десетилетия не спират да дълбаят раната на Палестина. За какво Международно публично право и за какви Споразумения по-точно става въпрос?

”Как бисерна огърлица да станат пушките
и как гласът на мъките да е красив?”(”Поредното изгнание”, Иса Бишара)









Теомира - Десислава Петкова

9 декември 2008 г.
Зачатие на Св. Анна