Разходка из Колорадо - част 1

Вдъхновение за този пост определено е Ела и нейната прекрасна разходка из Чикаго. Прииска ми се да ви разкажа и за нашия щат, и за нашия град. Поводът бе коментар на Ела към Коприва относно „къде е природата в Америка” - да, бетонът в големите градове е повечко, но има и красиви места, които ще се опитам да ви покажа.

Та за природата: Ела е права - природата вярно е в Колорадо.  Е, и на някои други прекрасни места из тая огромна страна :), но в Колорадо я има в изобилие.  Затова ме присърбя да ви запозная с Колорадо и да ви поразходя из него.

Много красиво място, изключително чисто и уникално като краски и релеф. На влизане в щата те посрещат табели с “Welcome to Colorful Colorado”. Можете да им вярвате, така е. Особено пък като се вземе предвид колко "нецветни" са околните щатове - да речем Юта, Небраска или Канзас...




Но и без сравнението с някои от по-скучните си съседи, Колорадо наистина е щат наситен с цветове целогодишно.  Искрено се извинявам, че следващите две снимки не са наши - но не мога да се удържа да не ги кача - просто нямаме заснети точно такива места (това са единствените две чужди снимки и ще сложа източника):

        <sup>http://www.interpretersunlimited.com/images/colorado_bells.jpg



http://www.coloradosbestbroker.com/images/Colorado-Winter-Fantasy.jpg</sup>


Колорадо е наричан „Стогодишният щат” (The Centennial State), понеже официално се води наличен от 1876 г. По това време ние сме вдигали Априлско въстание, а тук са завладявали Дивия Запад. Интересно е,  обаче, как за един век от дивотията са израстнали хубави и интересни неща, а също и как дивата природа се вплита в ежедневието и как дивото се пази с душа, сърце и нокти.

През щата преминават Скалистите планини (Rocky Mountains), както и множество рекички и реки, най-съществените от които са река Арканзас (Arkansas; произнася се Аркан-'СА, без „с” накрая, и с ударението на последната сричка), която  тече на изток и се влива по-нататък в р.Мисисипи.


                ^{река Арканзас}

Другата много важна река е река Колорадо, която тече на запад – и всички знаем каква огромна работа е свършила с издълбаването на Големия каньон надолу по пътя си.


                    ^{река Колорадо}

В щата Колорадо се намират няколко от най-известните ски курорти на Северна Америка:  Aspen, Vail, Beaver Creek, Telluride, Snowmass, Steamboat, Keystone, Breckenridge…. Класации за топ ски курорти колкото си искаш (The 15 Best Ski Resorts in North America;  Top 20 Ski Resorts in North America), но която и да отвориш, от 15-20 имена почти поовината са в Колорадо, и няма как да е другояче.

                    <sup>пистите на Vail


                    скиори във Vail</sup>

Колорадо Спрингс е град, който много силно ни напомня на нашия Пловдив. И тук край града се простира планина, само дето е на запад, а не на юг, както са Родопите спрямо Пловдив. Релефът на планината тук е по-различен, с повече зъбери и остри форми, но като цяло, усещането, че си в полите на планината е същото.


                    ^{Rocky Mountains край Колорадо Спрингс}


Градът е богат на вода – в езерата, разположени в града и около него се лови риба – стига да не нарушаваш законите за съответния вид стръв и периодите, в които риболовът е забранен, за да се позволи на рибата да порастне на воля. В града текат и множество потоци (creeks), чиито корита са укрепени с огромни камъни и някъде дори със железобетонни съоръжения, които да поемат евентуални стихийни поройни води с огромен дебит по време на проливни дъждове или яко топене на снегове.

Помислено е предварително, за да не ни изненада бедствието, както обикновено се случва в родината ни. Тук е мислено и предвидено. И застраховката с камъните и бетона из потоците е направена така умело, че да е ненатрапчива и изцяло се скрива в пищната зеленина, тръстики и цветя по бреговете.

Нашето семейство живее край такъв поток и разходката покрай него е истинско удоволствие – в потока живеят семейства патици, това лято бяха две двойки зеленоглави патици тип mallards (познаваме видовете само защото синът ни участва ежегодно в конкурса за дизайн на пощенски марки с диви патици и гъски под закрила - и щем не щем, вече си падаме направо експерти по патешките видове). Ловът им е забранен – така че можеш да ги „уловиш” само на кадър.

Потоците са кристално чисти, не се изхвърлят никъде боклуци. Много рядко може да се види нещо „чуждо” да плава във водата – обикновено, ако е имало порой, то той го е донесъл отнякъде. Веднъж в потока плуваше количка от супермаркет.  Това, обаче, са изолирани случки и чистотата на планинската вода и ромонът й надолу по речните камъни са истински балсам за всяка душа (особено, по-изнервената :)) Езерата също са рай за гъшите и патешките семейства.

Изгревите и залезите в Колорадо са просто уникални – сякаш някой е запалил пожар в небето - цветовете са ярки и наситени; карат те да спреш и да снимаш. Или просто да гледаш дълго, докато  картината се смени.


                    <sup>изгрев


                    залез 1</sup>

                    ^{залез 2}

                    ^{залез 3}

Въздухът също е невероятна ценност тук - кристално чист – навява ми спомени от детството за планински курорти като Батак, Велинград, Банско. В Батак, когато някога се разхождахме из гората над язовира, имаше точно такъв въздух – иска ти се да вдишваш до пръсване. Височината си казва думата – и в Батак,  и тук.

Надморската височина на Колорадо Спрингс е внушителна: между 1800 и 2100 м (градът е хълмист) – за справка, това е височината на ниските рилски езера. Много хора, пристигащи в града, чувстват първоначално замайване от недостига на кислород.  За нас това е внушение, но всеки сам си знае какво е първото усещане...

В нашия град е разположен олимпийският тренировъчен център US Olympic Training Center (един вид американският Белмекен) – ако успееш да постигнеш добър резултат или рекорд на такава надморска височина, значи ще смачкаш съперниците в Атина или където и да е по-ниско, около морското равнище... Ще кача снимки в следваща част за този център – една от забележителностите на града.

Градът е спокоен и мирен, без особени престъпни ексцесии. Това вероятно се дължи на факта, че Колорадо Спрингс е военен град – тук са разположени три ключови военни бази (Fort Carson, Peterson и Schriever, последните две воено-въздушни, с огромни летища), плюс НОРАД (North American Aerospace Defense Command) – центърът на командването на военновъздушната отбрана, стратегически вкопан в специално изградена дупка в планината (Cheyenne Mountain Air Station); надолу в дупката  водят асансьори, а отгоре на върха стърчат само невинни антени – е, гледали сте филми на военна тематика, напипвате стила на подобни военни обекти...


                    <sup>антените на NORAD


                    NORAD</sup>

Абе, спусъкът е навсякъде наоколо, но това не ни пречи. Не бива за забравяме и още една военна забележителност – Военновъздушната Академия на САЩ (US Air Force Academy),  снимки от която също ще са обект на отделна част,  е разположена в „наше село”. Равнииис, мирррно.  Салют – ура!

Колорадо изобщо, и в частност градът ни, се радват на много интересен климат – хората очакват да е някак си замръзнал животът тук целогодишно. А когато обясним, че климатът ни е” убиец” - всеки кима с глава и казва: да, животът е спрял тотално при вас, как иначе – в тоя студ. О, не, нямахме това предвид – искахме да кажем, че климатът си е просто супер.  Нима?, гледат ни недоумяващо. Сериозно?

Да, сериозно. Рекламата, че щатът Колорадо се радва на 300 слънчеви дни в годината ни се стори малко прекалена, преди да заживеем тук. Е, започнахме петата си година и смело мога да кажа, че цифрата 300 е доста осреднена и скромна.

Тук практически всеки ден е слънчев, Е, това лято се изсипа да вали, но това е изключение от правилото.  Дори и  снежните  дни завършват слънчеви много често – след бурята идва слънцето. Обърнете внимание и на синия цвят на небето в снежен ден – нереално синьо; не е от фотоапарата – от небето си е...

                    ^{слънчев ден}

                    ^{същият пейзаж в сняг - но пак слънчев ден :)}

                     ^{цветът на небето и заскрежените клонове}

Облаците са задължителна част от забележителностите на Колорадо – обикновено са малки, бели и перести, но след дъждовна или снежна буря са внушителни и великолепни. Ето малко доказателствен материал, както сме го заснели:


                    <sup>облаци 1

                    облаци при залез

                    облаци след буря с градушка (юли 2009 г)


                    красиви облаци при залез

                    други облаци при залез</sup>
 

Тук въздухът е много сух, дори ужасно сух – понякога влажността пада до едва 15% и лигавицата на носа ти кърви, но се свиква. От липсата на влажност, студът се усеща различно – тоест: далеч по-леко. Положителните температури като от +5  до  +12*С се приемат като много приятно време и вървим по тениска. Синът ни е на 15 г и не притежава пуловери  - вече пета година. Има две ватирани блузи, които носи като яке. Но съчетанието яке + пуловер се ползва тук само за посещение в ски курортите. Ако навън е минус 15 и надол - да, пуловерът тогава става необходимост.  Но за температури около нулата – тениската плюс яке е идеалното облекло. Така я караме – боси и голи....

Най-студената  ни зима тук беше първата – 2005/6 г. Температурите стигнаха до минус 35*С и бяхме доста респектирани от екстремалните стойности. Хубавото е, че обикновено суровият студ трае кратко и веднага след това пак я докарваме до слънцето и местната "носия" с тениска под якето.


         ^{термометърът показва  минус 20 градуса С навън}       

                    <sup>зимен път


                    сняг 1</sup>

                    ^{сняг 2}

Засега толкова за Колорадо.

В следващата част ще ви разкажа за нашия град  - Колорадо Спрингс.

– – – – –

Отново: Мила Ела, благодаря ти!