Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Мисля, че няма човек, който да не го е чел... Сега дали на всеки му харесва като на мен е друг въпрос. Поздрав за всички любители на поезията и любовта - все пак утре е празДник, нали така?
Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)
-Кой хлопа в този късен час? -Аз хлопам - каза Финдли. -Върви си! Всички спят у нас! -Не всички! - каза Финдли.
-Не зная как си се решил... -Реших се - каза Финдли -Ти май си нещо наумил. -Май нещо - каза Финдли.
-При тебе ако дойда вън... -Ела де! - каза Финдли. -Нощта ще минеме без сън. -Ще минем! - каза Финдли
- При мен да дойдеш, току-виж... - Да дойда! - каза Финдли - До утре ти ще престоиш. - До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг... - Да мина! - каза Финдли - И утре, знам, ще тропаш пак. - Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй... - Отваряй!... - каза Финдли. - Ни дума никому за туй. - Ни дума! - каза Финдли.
…………………………..
За любителите на страннозвучащата шотландска поезия - добавям и оригинала:
Wha Is That At My Bower-Door (1783)
"Wha is that at my bower-door?" "O wha is it but Findlay!" "Then gae your gate, ye'se nae be here:" "Indeed maun I," quo' Findlay;
"What mak' ye, sae like a thief?" "O come and see," quo' Findlay; "Before the morn ye'll work mischief:" "Indeed will I," quo' Findlay.
"Gif I rise and let you in"- "Let me in," quo' Findlay; "Ye'll keep me waukin wi' your din;" "Indeed will I," quo' Findlay;
"In my bower if ye should stay"- "Let me stay," quo' Findlay; "I fear ye'll bide till break o' day;" "Indeed will I," quo' Findlay.
"Here this night if ye remain"- "I'll remain," quo' Findlay; "I dread ye'll learn the gate again;" "Indeed will I," quo' Findlay.
"What may pass within this bower"- "Let it pass," quo' Findlay; "Ye maun conceal till your last hour:" "Indeed will I," quo' Findlay.
Таничка, благодаря ти за стихотворението на Робърт Бърнс :)) Чувала съм го, но го нямам в вкъщи...
Сега вече знам на кое местенце мога винаги да си го прочета, щом ми се прииска... :)))
Ей, Таничке, много ми е скъпо това стихотворение! Майка ми много обича Робърт Бърнс, а Финдли се рецитира вкъщи откакто се помня. До скоро и аз го знаех на изуст, ама не съм се сещала отдавна - много благодаря, че ми го припомни!
А за скотиш варианта - лелееее нямах идея че изглежда така! Това е брутално! Какъв английски е това! Много обичам да ги слушам как говорят, ама си нямах идея, че и пишат така!?!
Поли, Щепси, Ейси, благодаря!
И споко! Това не е английски..., а мъка. Но пък затова са преводачите - в случая работата му е вълшебно свършена, нали?
Ейси, представяш ли си това да го учиш... И текстчета да се превеждат.. А староанглийски... Брррр, беше интересно, ама сега ме хваща страх като гледам през какво минава човек в живота си....
Ех, Веско, и това стихотворение е от най-любимите ми... :)))
Като песен го свързвам с изпълнението на Валди Тотев :)))
E, Таничке! Бравос - туй мога да кажа на прима виста. Голям поет, голям преводач. Хубаво, че си се сетила. Отдавна не бях чел тез прекрасни строфи.
Тенк ю!
това за цъфналата ръж ... много любимо, но да даже не помня от кога, от къде ...
Жестоко е, жалко че го бях забравил и ти благодаря, че ми го напомни Веско.
И на теб Таничка, и на теб.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...