Ранде-ву със Стрейнджена-Зета-Епсилон-33

Стрейнджена-Зета-Епсилон-33 беше новооткритият свят, новооткритата планета в една от скорошно новооткритите нови, съседни Вселени.

Човечеството бе извършило гигантски технологичен скок, след неотдавнашното откритие на един нов, непознат дотогава енергиен процес. При това контролиран - не бе възможно при земни условия реакцията да стане неконтролируемо, експоненциално-разрастваща се, верижна - не и на повърхността на нашия Дом под Звездите. Друг бе въпроса, че въпросната енергийна квантовофизична реакция позволяваше своето пълно, ужасяващо, впечатляващо и спиращо дъха зрелище - астрономическата гледка бе „спектакюларна“: наподобяваше клъстърно, групово скупчено образувание от едновременното избухване на рояк свръхнови звезди, но бе равномерно разпределено, не „точково“ с центрове на въпросните хипотетични звезди, а навсякъде наоколо с единен, общ център. В резултат се образуваше така дълголелеяната още от времето на „древните фантасти“ от втората половина на XX-ия век времепространствена дупка, или т.нар. времепространствен тунел, wormhole на английски език; и по този начин времепространството се огъваше по прецизиран, измерим и удобен, приложим за пътуване начин. Достатъчно бе да се изчислят координатите и да се заложат в началните характеристики на странното вещество, което вече не бе вещество - тайните на материята бяха овладяни дотам, докъдето достигаше настоящата наука, далечно или близко-бъдеща спрямо нашият настоящ времепространствен поток.

Алисия и Джоузеф бяха астронавтите, изстреляни през новообразувания времепространствен тунел не в пределите на нашата собствена вселенка мининка, а в ... нещо като съседна вселена. Въпреки, че учените донякъде владееха процеса, донякъде имаха изградена хипотетично-теоретично, математически обосновано-недообосновано моделиране ( само те, всеки поотделно, знаеше в ума, духа и душата си, в нейните тайни съкровени кътчета на Съвестта колко много налучкване и догатки „падаха“ в процеса на работата :D ), в крайна сметка за пръв и единствен път до момента не само отваряха въпросния времепространствен проход, тунел, сгъвайки пространството посредством ужасяваша анихилация на материя, вещество, гравитация, електромагнетизъм, силно и слабо ядрено взаимодействие ( това са изброените-изредени фундаментални сили - идеята е, че анихилацията поглъщаше с чудовищна неумолимост не само Времето и Пространството в зона от няколко парсека в бездната на Вакуумното Почти Нищо, ама не съвсем, но и поглъщаше, неутрализираше, изчезваше или по-точно трансформираше не само резултатните енергии и взаимодействия, но и самите им източници, в лицето на тези фундаментални сили. Беше НеВъОбрАзИмО ! Едновременно приказно красиво, едновременно свръхстраховито. Заслужаваше си усилията - бяха успели да овладеят реакцията за абсолютно лесно и задоволително добиване на енергия ( добрата стара ентропия, известна като топлина, която е хаотична кинетична енергия, бе от порядъка на 10 на 22 степен пъти повече от топлината от вече изоставените термосинтезни генератори. А при ядреният синтез се достига до стотици. Милиони. Градуси. По Целзий. Попитайте калкулатора на устройството си колко е Сто Милиона По Десет На 22-а, вероятно ще препълни и няма да успее да ви покаже нещо различно от стандартен запис, отново без да изписва всичките нули, представяйки го по подобен начин с десет на някоя степен. 10^22+100 000 000(10^8) = 10 ^ 30-та.
Освен всичко друго - като се мине през стандартните психофизиологични, здравни, включително ментални тестове, както и тестове за едновременно анти- и съвместимост ( те трябваше да са едновременно пригодни като личности и характери в работата си, едновременно с това да не се привличат като потенциални партньори. Бяха изпратени на Мисия, която изискваше пълно посвещаване, без никакви задни помисли и действия - изключено бе астронавтите партньори да имат неастронавтски партньорски взаимоотношения, никаква похот не бе допустима ! ) - Алисия и Джоузеф бяха специфично тренирани и подготвени в цялата настояща земна наука, с особен фокус на теоретично-практичното развитие на въпросните хипотези, които макар и недоразработени, навлизаха в дебрите на най-трудната за научаване, проумяване и разбиране Квантова Физика. Единствено Най-Страховитата Наука можеше да овладее, контролира и използва позитивно, рационално и прогресивно Най-Страховитите Сили. 

Джоузеф и Алисия трябваше да проведат съответните експерименти, които да отговорят на въпросите, които бяха липсващите парчета на пъзела, която се бе разкрил, и който занимаваше Земните Учени. Джоузеф и Алисия бяха пратени на Стрейнджена-Зета-Епсилон-33 с научна мисия, и бяха подготвени добре, наистина добре. 7.8 години в теоретична квантова физика и 3.2 във физико-психологичен тренинг стигаха. Бяха достатъчно. Бяха добре: условията и в училището, което бе само за тях и имаше най-бележитите преподаватели в съотношение около 4 дузини спрямо тях двамата - каква привилегия, която щеше да се изплати с къртовския им труд на напълно непознат, неизвестно доколко опасен нов свят. 3 цяло и двете години във физикопсихологическата им подготовка бяха на ниво на суровост сравнимо със Спарта от Земната Древност, в съчетание на сурови условия за пригаждането им към свирепо-сурово оцеляване ( често пътуваха отвъд полярните кръгове за някоя и друга тренировъчна нощувчица, често ги пускаха в пороен екваториален дъжд посред нощ в джунглите на Африка и Бразилия - и до днес не бяха стигнали до консенсус дали Амазония е по-гадна и свирепа от Екваториална Африка посред дъждовна, поройно-ураганна нощ ), като разбира се, не бе пропуснато натренирването им в безбройни бойни техники от бойни изкуства с голи крайници, до ползването на софистицирано въоръжение. В крайна сметка НЕ СЕ ЗНАЕШЕ къде точно отиват, и къде ще попаднат; какво ИЛИ КОЙ ще ги посрещне, с какво ще ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯТ.

Бяха се превърнали в многовисоко емоционално интелигентни ( идеята на емоционалната интелигентност се свежда до това не да нямаш емоции, а да ги владееш, а не те теб ! ) както и стандартно интелигентни ( в свободното си време обсъждаха както фундаментално откачени математически и квантовофизични хипотези, така и водеха спорове около фундаментални концепти, при това това бе забавление - единственото забавление, което можеха и си позволяваха ! ), всъщност свръхстандартно, хиперинтелигентни хора. Двойката, избрана сред първоначално хиляди студенти, преминавайки от кръг в кръг извън 12-те години на вече подборното обучение ( плюс-минус още 2-3-4-5 годинки: никой не знаеше - извън кръга на ръководството на проекта - Точната Дата на Началото ?! ) в още и още филтрации и елиминиране. Докато стигнаха до тях двамата.

Още щом го зърна, когато ѝ съобщиха, че е избраната Жена от Екипажа, Алисия се зарадва: все пак се опасяваше, че Джоузеф можеше все пак с нещо да я привлече като Мъж. За щастие, екипи от психолози, етнолози, антрополози, психиатри, педиатри, геномици ( ДНК-геномни специалисти ), обикновени лекари и физиотерапевти, включително рентгенолози...а те помогнаха най-много, защото откриха, че ако представител на единия пол не хареса нещо в скелеталната физиологична структура на представител на другия пол от пръв поглед, то шансовете да го хареса въобще клоняха към нулата. Благодарение на привидно малката им помощ, Джоузеф бе съвсем леко кривокрак, бе леко несъръзмерно, но не гротескно неприязнено сложен. Малки диференциалчета в малките ни мозъчета си казваха „НЕ!“ още щом го видеха, и ДНК-смесването бе оттук-насетне неосъществимо. Никой не продължаваше аферата, ако забележеше, че ДНК-та им са несъвместими, при това още от фенотипа - от външността. За външността на Алисия фактите бяха подобни - леко несиметрично, леко тантуресто, полунисичко, полувисочко, неизвестно точно какво, но определено непривличащо Джоузеф „маце“. Просто нямаше шанс да си посегнат един на друг, без да са нито осакатени, нито геномно-модифицирани: геномиците, след серия от грешки и провалени мутационни експерименти през годините бяха приели етичен кодекс, който позволяваше само най-животоспасяващи намеси. През останалото време се бяха фокусирали и добре научили да разпознават съвместимостта, и с тяхна помощ, рамо до рамо с рентгенолозите, които подбираха нехаресващи се скелети, те пък подбираха нехаресващи се геноми. За Джоузеф важеше същото, той имаше същата реакция - опасяваше се, че все пак с нещо Алисия ще го привлече като жена, но за негово и на всеки друг въвлечен щастие, още като я съгледа реши, че това НЕ Е ТЯ.

Всичко това бе чудесно, още повече, че подборът бе безупречен. Докато в университета ИМ :), в който четири дузини, точно 48 най-бележити Учени от Цял Свят работеха усърдно седем цяло и осем десети години върху интелектуалната им подготовка, в процесът на подбора бяха включени 4К - четири КИЛОБАЙТА учени от всякоя дисциплина, това е 4096. Явно ръководството ползваше удобство в счетоводството си, удобство, насочено към компютърната обработка на данни и информация, за компютри с двоична система, числото 4096 е кратно на две. Удобно за обработка. Форматирано и подравнено. И извърши чудесна дейност, превъзходна работа.

Подбра Джоузеф и Алисия всред неясно колко, абсолютно НЕформатирано и НЕподравнено двоично число кандидати, в десетки хиляди в нормалната ни, десетична бройна система. В затруднение и на учени, и на техните компютри и компютърни клъстъри, облаци и облачни ферми, мрежи върху мрежи подборна изчислителна мощ. 

Никой не знаеше. Освен Тайнственото Ръководство. Проектът бе СвръхСекретен, и само поради факта, че Нямаше Как Да Не Се Забележи - верижната кваркова реакция, допустима да се случи на няколко парсека в посока на Магелановия Облак, но между нашата Галактика, Млечния Път, и Облакът на Магелан, беше такова зрелище, че като част от стратегията им имаше много добре организиран медиен екип, който просто наводни с шумна информация земните медии, медийки и медийчици, така че за около 7-8 години напред нямаше да имат ресурс дори да задават въпроси, докато предъвкват и обработват добре организирания, добре информационно филтрирания потоп от информация по Проекта, с който бяха заляни. В крайна сметка, Човечеството трябваше да знае, че с неговите данъци - всяко правителство, всяка държава плати кървавите 24% от своят БВП, а тези, които възроптаха бяха принудени с единствено отправяне на военни заплахи от вече заплатилите, а техния алианс бе неумолим...за щастие мирът бе запазен, протестите не избухнаха, защото международните фондове направиха стандартни кредитни рефинансирания на по-закъсалите, и никой не изгладува това, просто ги позаболя да платят малко по-малко от четвърт от своя годишен пай. В крайна сметка имаше много за харчене, но и струваше много скъпо. Корупцията в проекта бе сурово елиминирана още на подборна фаза от ниво ръководство, до чистачите на коридорите. През всеки седнал някъде, в някой ъгъл или пред някое гише, пред някой компютър и някои чертежи.

Човечеството знаеше достатъчно, колкото доколкото да Не Задава Излишни Въпроси. Излишните въпроси се задаваха от учените...Стрейнджена-Зета-Епсилон-33 ?!? Какво има там...Алисия и Джоузеф се питаха същото. При сублуминарна скорост ( под допустимата граница на Скоростта на Светлината, но много близо до нея - караха с около 0.98*c, което бе чудесно ) и със стандартно cryo ( криогенеза, замразяване ) с последвано събуждане от машинарията на борда, бяха пропътували няколко парсека до Новоотворения ВремеПространствен Тунел. След също така стандартното и обичайно обясняване от гласовете на запис колко ще им е лошо първоначално след събуждането на размразяването си, и след като се окопитиха от реалното им прилошаване и се посъвзеха, пооправиха и нагласиха, седнаха зад удобните си кресла, разгръщайки чертежи и подгрявайки екрани и стартирайки компютри. Имаха невероятна Изчислителна Мощ пред себе си, и щяха да я ползват, та пушек щеше да се вдига от Кораба. 

Силуетът на Стрейнджена-Зета-Епсилон-33 се разкри на фона на залязващата звезда от тройната система слънца. Гледката на три звезди, които се мотаят на хоризонта, като една от тях, при това не най-ярката, залязваше, така че в потока от интензивни фотони се оформяха сенки, достатъчни да се погледне силуетът на гигантската планета беше меко казано спиращ дъха, потресаващ със своята едновременна красота и внушаващ благоговеене мащаб. Стрейнджена-Зета-Епсилон-33 беше само 4.78 пъти По-Голяма от Земното Слънце. При това бе само една планета, под небосклона на три гигантски, чудовищно грамадни звезди, всяка от които грееше в различен, при това постоянно променящ се спектър от видима светлина. Тепървя щяха да „погледнат“ уредите в рентгена, инфрачервеното и ултравиолетовото. Изчъчкаха тези рутини, определиха спектралния състав на локалната звездна система, замериха внушителните им обеми, изчислиха масите им и гравитационно им взаимодействие, и се заеха да анализират чудовището „под“ самите тях...

Когато един от компютрите започна да бибитка, да премигва ярко и всячески да се опита да привлече вниманието към себе си...А след него и останалите, доста скоро един след друг. При това това не бе никаква животозастрашаваща аларма. Компютрите бяха в шок, защото в рамките на няколко секунди, след най-простичко диференциране и обратно интегриране на резултатите, след само няколко опита установиха че в тази Вселена, край този Свят НЯМАШЕ ФИЗИЧЕСКИ КОНСТАНТИ.

Алисия и Джоузеф, точно секунди след като се окопитиха и накараха компютрите да запазят тишина и спокойствие почти едновременно извикаха “WHAT THE FUCK ?!?". Псуването бе позволено, за разлика от голата физическа похот, все пак бяха възрастни, нормални хора. По стандартна хомосапиентска инерциална мозъчна реакция повториха тъпия стандартен въпрос с малко нюанси като “WHAT IN THE ACTUAL FUCK?!?" и "FOR FUCK'S SAKE WHAT IS THAT ?!?"...Трябваха им ПОНЕ няколко много секунди преди да свикнат с мисълта, идеята и познанието, че се намираха в Свят, във Вселена, в която константите на основоположните, фундаментални взаимодействия ... НЕ БЯХА КОНСТАНТИ !?

Връзката със Земята, макар и бавна и усложнена, все пак бе подсигурена - няколко repeater-а бяха издрискани по пътя на Кораба, а в самият тунел всичко преминаваше гладко и безпроблемно, както самото им „спускане“ там. Но все пак отнемаше време, все пак електромагнитият сигнал също бе равен на 1.0*c. Скоростта на Светлината - Космическият Скоростен Лимит, наследен ни от откриването му на онзи човек с косата, който обича да се плези на камера, докато през останалото време е сериозен. Мега сериозен. Алисия и Джоузеф се бяха потили над съчиненията му в началото на своето обучение. Не в оригинал, все пак не ги изтезаваха и с Немски Език. Веднага съобщиха, но щяха да минат месеци, години, преди обратна връзка. Ако е рекъл Господ, щяха да са се вече върнали.

След като вече привикнаха с идеята, че фундаменталните константи флуктуират, и след като емпирично изчислиха техните цикли, фазови стойности, отклонения и случайности, Джоузеф и Алисия запретнаха ръкави и се гмурнаха в дебрите на програмния код, за да въведат тези факти като поправки в основните уравнения. Бедните земни учени бяха решили, че Навсякъде във Вселените константите са си ...ами, да, константи, и сега се налагаше бедната Алисия и бедния Джоузеф да препрограмират самото ядро не на операционните системи, а на работния код, и да въведат функции, които поне да понаподобяват околната реалност.

Отне им четири денонощия, 12 стека редбулченца и хелченца, освен безбройните кафенца - успяха да опитат може би всичките избори на кафемашината на борда, около 14.5 галона вода, горе-долу толкова пиво ( бяха настояли, че ако ще погинат в непозната Вселена, поне ще погинат заредени като царе ! ), някое и друго патронче по-силен алкохол, за да успеят да поспят в това отрудено време - дремеха в креслата, пред компютрите, на чиито екрани обичайно изоставяше поокъснял сложен и тежък компилационен процес, и докато компютрите мелеха компилацията, те успяваха да поспят. Имаха и по-тежки медикаменти на борда, в случай на нужда, но не прибягваха до приспивателни, защото след няколко минутки компилацията бе готова, и който колкото дремнал - дремнал. Те продължаваха, и в края на четвъртото денонощие успяха да настроят кода, така че вече да знае, че тук НемаНикаквиКонстанти.

Чак тогава глътнаха по няколко таблетки транквиланти, минаха през отделните си бани, хапнаха преди да ги връхлети ефекта, и се проснаха в каютите си, и спаха почти две денонощия непробудно. Ако нещо страшно щеше да става, може би нямаше и да го чуят, ни разберат.

Когато станаха, вече поосвежени, побъбриха малко. Корабът си знаеше работата, кръжеше край свръхогряното от три немирни, игриви слънца планетище - при това вече съобразявайки се с факта, че няманиквиконстанти. Заеха се, след добра закуска, по-спокойно допити кафенца при това в порцелан, който малките роботи отнесоха за измиване, седнали като царе на удобния ъгъл под приказния илюминатор с размер на френски прозорец, но с функционално-футуристичната форма на сложно нагънати многоъгълници. Все пак тези кристални прозорци трябваше да устояват на Непознатия Космос Отвън, и го правеха. Но красотата и естетиката оставаше. Да пиеш кафе под три слънца е приказно изживяване. Заеха се, най-сетне, с анализ на планетата. Заходиха откъм доколкото е възможно сенчеста страна, и започнаха да я святкат с всевъзможни лазери, мазери, радиолокационни и дори акустични средства. Ползваха новооткрит сонарен, фононен ефект - специфичен вълнов пакет от радиоемисия в даден момент се разтваряше, когато доближи субстанция и вещество, в кинетичен пакет, който предизвикваше фонони, беше акустичен по рода си, а обратната информация отново се транлираше само в леко отстлабено радиоехо. Радар със сонар в едно. След по-задълбочен спектрален анализ, допълнен и с неизбежното сондиране с протонни, позитронни и електронни лъчи, както и потоци от алфачастици, някои по-леки и много ускорени ядра, откриха ново 20-е, Нова Изненада.

Планетата бе съставена основно от материя, съдържаща преобладаващо странни, очаровани, красиви и истинни кварки. Тези наглед поетични и метафорични названия са всъщност терминологични. Докато нашата земна материя се състои на субядрено ниво от „горни“ и „долни“ кварки, а само някои краткоживеещи резонанси, резонансни частици имат „очаровани“ и „странни“ кварки, и от последната двойка единствено „красивият“, beauty кварк е бегло регистриран, а „истинният“ БЕ все още земна хипотеза, Алисия и Джоузеф се бяха озовали пред Свят, който бе свръхстранен, просто защото явно се състоеше от всякакви странни кварки. „Поне открихме наличие, физическо, на “truth“ кварк“ - си казаха те един на друг. Редуваха се като телеграфисти да пращат купища данни. Беше изумително, възхитително, очарователно да си първият, изпращащ данни за това, че се намираш пред невероятно очарователен свят, дори да нямаше гаранция да се върнеш, обсипан с цветя на радостни овации тържествуващ космически, вселенски пътешественик...

( TO BE ) || ! ( TO BE ) CONTINUED ?!