Без срам

Живота обичам, недейте ме съди

и всичко опитвам от него без срам.

получих от него щастие толкова пъти

живея го лудо и с толкова блян.

Но понякога е толкова труден

подхвърля те без жалост , по пътя трънлив,

а пред теб всеки е по-бавен, по-муден,

когато опитваш се да минеш нетърпелив.

И хората стъпкваш потъпкваш мечтите

до тях ти вървиш уж изпълнен със жал

а тайно с насмешка, в очите четеш им съдбите

и мислиш какво ли на тях живота е дал.

Но въпреки всичко живота обичам,

изпълнен с болка и радост и плам

неможеш да чуеш, че от него аз се отричам,

а продължавам да живея без капчица срам.