Отново за образованието

    Нека и аз да подхвана темата за родното ни образование, но за да не се повтаряме много да се опитаме да погледнем от другата страна, а именно защо ако учителите не са виновни за ниското ниво на култура и знания у подрастващите, на практика излиза точно така. “Нямаш домашно възпитание” - заучена фраза на учителите още от времето когато аз самият бях ученик. Предполагам са прави защото има родители които нехаят за децата си и е съвсем естествено последните да нямат дори минимум възпитание и уважение към по-възрастните в случая преподавателите. Но ако едно дете е оставено на произвола на съдбата от родителите си, това значи ли, че хората които в случая са изцяло натоварени с неговото възпитание трябва да вдигнат ръце от него, само защото имат оправдание. Думите - “Който иска нещо търси начини, който пък не, търси извинения”, са много подходящи според мен в случая. Да си педагог за мен не е наука, това е по-скоро дарба, затова хората които са си избрали тази професия, ако не я притежават то трябва да се опитат някак да я компенсират. Но струва ми се учителите както някой тук преди мен отбеляза все още имат някой много лоши навици, насадени от времето на комунизма. Всички който са били ученици тогава помнят как винаги се записваше какво работят родителите ти, поради всезнайни за това причини. Приемането на учителската професия като задължение, не е от полза за учащите, и мисля, че това е главната причина за ниското ниво на образованието - липса на желание за работа. Някой навярно ще каже, че учителите имат желание но с такива ученици просто не е възможно да се работи. Според мен всеки човек разбира от дума. Просто трябва да намериш правилната. Не може да влезеш в час да прочетеш един сух материал и да излезеш. Младите хора лесно попиват знания, но често не разбират добре нещата и се нуждаят от пояснения. Достатъчно е да си припомним фразата - “Добрият учител струва много повече от най-добрата книга”. Но винаги щом попитам някой учител защо младото поколение е толкова зле откъм знания, получавам отговор от типа на “С тези деца е невъзможно да се работи”. Според мен просто се търси извинение за безпомощноста на учителя в дадената ситуация. Друго нещо пак според мен насадено от миналото е, че учителя на всяка цена трябва да бъде уважаван. Да това важи с пълна сила, но не само за учителите а за всеки човек който си разбира от работата. Учител неспособен да върши своята, не мисля, че заслужава уважение само заради своята професия.
    Нека погледнем една друга страна на нещата която е доста интересна на фона на всичко. Как след като образованието ни е на толкова ниско ниво и ученици, които незнаят елементарни неща, преминават в горни класове. За подкупи и ходатайства няма да споменавам, но ще се спра една друга, навярно добре известна на всички ни причина. Често дадена паралелка разполага само с необходимия минимум ученици за да съществува. Под заплахата някой от тях да остане или да напусне, учителите пишат на учениците високи оценки, с който едва ли ще им отворят пътя към обществото, но го правят само в свой личен интерес.
    Друго което е винаги е било голям камък в градината на нашето образование е нивото на обучение в селата. Може би не само аз не съм успял да вляза в училището в което искам само защото са дошли хора с дипломи от село. Популярно беше дори в един момент да се изкара осми клас на село за да се вземе диплома. Няма да забравя един мой съученик който дойде с пълно отличие и незнаеше да напише думата “патриарх”. Друг случай е написаната фраза “Женските образи в романа Тутюн”. Примерите не са един и два, по-важното е, че ако учителите бяха обективни тези хора не биха получили тези оценки.
    Не на последно място, ще спомена, че живеем във време в което поне аз не мога да видя никой човек който да служи за пример. Някой спомена, че учителя трябва да бъде и будител или просветител. Тяхно задължение (да не използвам думата дълг) е да показват на децата примери от историята ни, които им да служат за такива. Вярно е, че учителите са хора и какво всички нас имат човешки нужди. Но когато човек си избере да бъде духовник, лекар или учител, трябва да бъде поне малко по-безкористен от останалите