(18+) Гладомор 1932-1933

     Преди година Европарламента прие резолюция с която призна Гладомор за геноцид. Този период от историята не е много известен никой с когото съм общувал и съм питал не е и чувал за него. За мен това е едно от най-големите престъпления на комунизма и в тази статия стараейки се максимално да се огранича от политическата му страна ще се опитам да разкажа за него.

     Гладомор, на украйнски (Голодомор, може да се срещне и Холодомор) е период в историята на СССР 1932-1933, през който по различни източници в УССР, са загинали от глад средно 5 млн. души. Броят на жертвите е може би най-спорния въпрос за това време, и те варират от 1,5 до 10 млн., но дори и по научни изчисления те са не по-малко от 3,5 млн.
      Според повечето хора, този глад е предизвикан умишлено, и дори на 23.10.2008 г., Европарламентът приема резолюция, признаваща гладомора за геноцид. Разбира се има и не малко такива които твърдят, че това събитие не е предизвикано, а просто случило се според много обстоятелства, като най-вече се позовават на това, че масов глад в царска Русия е бил често срещано явление. Къде е истината аз не се наемам да съдя, но познавайки съветските методи за справяне с всичко чрез насилие, съм доста по-склонен да вярвам, че умишлено в този период хората са уморено от глад. Важно е да се отбележи, че това явление не обхваща само Украйна, а и много други райони, например най-сериозно Казахстан. Но общо взето се счита, че Украйна е понесла най-големия удар затова, ще се спрем най-вече на нея. Подобен масов глад има и през периода 1920-21 година, както не бива да се забравя и този след войната 1945.
     Предисторията на Гладомор, навярно започва по време на НЕП (Новая экономическая политика), когато голяма част от украинските селяни се сдобиват със собствена земя и това доста повишава размера на обработените площи, и увеличава значително зърнодобива на плодородната Украйна, считана за житницата на Европа. Положението на хората се стабилизира след дългата криза около Революцията. Към края на 20-те години, на селяните е предложено доброволно да се включат в така наречните колхози, това са държавни стопанства в които всеки влиза със своята земя и трудови съоръжения, както нашите бивши ТКЗС и АПК. Може би противно на очакванията обаче, едва около 3% от селското население приема това предложение. Всеки предпочита да остане на частното си стопанство защото добива е бил доста по-добър а данъците върху излишъка поносими. По същото време започва и петилетката която трябва да е началото на великата индустриализация на СССР. Страната която не разполага с никакви други средства за външна търговия освен земелската продукция, налага огромни квоти за доставка на зърно на Украйна, също така се започва и принудителното включване в колхозите. Отново това води до недоволство у селяните но тогава на помощ на съветската власт идва най-силното и оръжие - ГПУ (Государственное политическое управление). След масови арести, изселвания (в Сибир)  и репресии те успяват да наложат влизането в колхозите. В следствите на тези събития, зърнодобива на Украйна пада значително. Въпреки това износът не е намален. За кратък период се разрешава на селяните отново да напуснат колхозите, но вече им е наложен непосилен данък и повечето отново се връщат. Кризата през 1931 започва вече да назрява с резкия спад на износа. Открих един документ подписан от Сталин в края на годината.в който грубо казано той се съгласява с предложението да се намали квотата за колхозите, но за сметка на частните стопанства при условие, че от това държавата няма да загуби и един пуд зърно (1 пуд е около 16 кг). Но въпреки това, ако планът не бъде изпълнен на 100%, ще бъдат взети крути мерки.


Може би тази навярно телеграма е първия признак за подгатвящото се “наказание” за Украйна. Тук може би е мястото да се отбележи, че според някои отказа на селяните да обработват земята и да предоставят необходимото количество зърно е бунт, срещу власта, целящ да ги остави без хляб. Дали е имало такива мотиви у селяните не мога да твърдя, струва ми се обаче трудно да се организира такова масово явление и то в страна със съветстка власт.
     Крутите мерки започват през 1932, когато въпреки спада на прозводството квотата за доставка на зърно от Украйна е увеличена с 44%. Навярно знаеки резултата, в Москва приемата строги закони относно присвояването на обществена собственост. Появява се “закона за петте класа”, според който всеки укрил повече от пет житни класа се осъждал на десет години затвор. Въпреки това обаче към края на годината Москва получава по-малко от 40% от поставената квота. В Украйна е изпратена специална комисия оглавявана лично от Вячеслав Молотов, като нейната работа е да засили прибирането на житото. Навярно се подозира, че селяните укриват зърно и затова се заповядано да се иземват всички видове земеделка продукция. Със заповед е забранена доставката на храни за села неизпълнили квотата си, извземат се парични средства и е забранена търговията. Конфискуват се личните запаси от зърно на селяните, както и заделеното им за посев. Забранява се напускането на селата, като за спомагането на тази заповед НКВД разполага блокади.В резултат на всички тези действия цяла Украйна е отрязана и настъпва масов глад.
     Най-бедстващи са хората в селата, макар градовете да не са по-добре. Селяните започват да се хранят с каквото намерят, като с домашни животни - кучета, котки. В един доклад открих и регистрирани случаи на консумация на дребни диви животни - полски мишки,  лалугери и таралежи. За храна се използват и различни сурогати като картофени обелки, зърнени люспи, гнили дини. Разрявят се мишите дупки за да се събере зърно. Някъде попаднах на описан случай на смесването на брашно с различни треви. Пикът на глада настъпва, през началото на 1933 г. През януари средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно - 60 г дневно. В някои доклади се споменава за използването на коне за храна, например при пожар в конюшна изгорели 18 коня, тълпа от 100 души, въпреки опитите на полицията да ги спре разграбила месото. Започват самоубийства, както и убийства с цел грабеж. Стига се до най-крайното средство в такива случаи - канибализъм. Тук ще изредя няколко случая на които попаднах из архивите. Някои думи, предимно имена са заличени затова и превода е малко неясен. Също така не всички са от Украйна.
 - “В село Нестеровка на 16.03 ....... убита шест годишната дъщеря и изядена по предложение на ......... с цел да се покаже до какво води съветската власт” (арестувани са)

 - “В село Евгенеевка колхозницата .............. убила своята 2 годинишна дъщеря и месото по нейни думи изяла. В дома са намерени кости които според медицинската експертиза са човешки на дете 1 - 2 годишно. (арестувана е)”

 - “В село Голодявка колхозници убили своето 3 годинишно дете. Част от него е използвана за храна.”

 - “В село Таволожка жена убила своя 9 годишен син и го изяла.”

 - “В дома на 34 годишна вдовица бил намерен труп на около 6 годишно момиче, след разпита тя  признала, че лично е убила 4 деца между 6 и 10 години за около 2 седмици. Децата тя примамвала в дома си, чрез своята 8 годишна дъщеря.”

 - “В Красноярския район” бил намерен труп на (просяк) починал от хипотермия. Властите положили трупа времено в хамбар откъдето той бил откраднат. Местен селянин отрязал краката му и ги сварил. Костите са намерни в дома му”

 - “При обиск в квартирата на починала жена бил открит трупа на 3 годишното и дете който бил осолен. Части от трупа липсвали”
“В село Куттер, бедна колхозница убила 18 годишния си син и го изяла. В убиството и канибализма участвали и двете и дъщери на 14 и 16 години. Голямата дъщяра при самопризнанията си казала, че са направили това от глад.”
 - “В село ГУКК, колхозница и децата и изяли трупа на починалия и съпруг. Оправдали се, че са го направили от глад.”



     Бих могъл да цитирам още такива случаи, но мисля, че са достатъчни за да се покаже положението. Както виждаме, повечето жертви на канибализъм са деца. Пикът на Гладомор се счита за февруари 1933 когато според някои изпочници умират по 25 000 души на ден. До края на съветстката държава Гладомор е пазен в тайна, и по това време малцина са хората извън Украйна които знаят какво се случва там. Съветската пропаганда отрича напълно глада, стига се дори до там, че кореспондентът на Ню Йорк Таймс, Уолтър Дюранти, който е привърженик на съветсткия режим в голяма статия отрича съществуването на глада за което дори е награден с Пулицър. По-късно е направено предложение да му се отнеме посмъртно наградата но не е прието.
     В крайна сметка трябва ли да се признае за геноцид Гладомор? Аз не се наемам да отсъдя. Не бива да се забравя, че не само Украйна е пострадала. Но във всеки случай за мен това е умишлено предизвикано. Искаше ми се да напиша по обширна статия но за жалост нямам време, а и умения. Приложил съм някои снимки но съм ги виждал да се отнасят ту за глада 20-21 ту за 32-33 и не мога да твърдя тяхната автентичност към кой от двата периода е.