Историите на малкия Виктор: Снежанка

24 декември 2006, 14:58 Публикувано в Сапунени мехури | 0 коментара , 834 прочита
Категории: Небивалици, Приказки, Забавление

Един месец до Коледа

Терра А.

Лице бяло като сняг, устни алени като кръв, коса черна като абаносово дърво. Какво е да попиваш с очи красотата, знаейки, че скоро няма да я виждаш вече...

Джуджето Викчо въздъхна. Да, то наистина искаше Снежанка да е щастлива. Обаче.... Джуджето въздъхна отново. Просто без нея Лапландия нямаше да бъде вече същата.

Всичко започна миналата Коледа, когато Дядо Мраз и Снежанка бяха раздали подаръците в една детска градина и се запътиха към шейната. Точно тогава... (“И това преспокойно можеше и да не се случи”, си казваше Викчо, но то се БЕШЕ случило) ...забързан младеж почти се блъсна в тях. Оказа се студент по химия. Както разказваше после Дядо Мраз пред камината: “Двамата се залепиха един за друг като снежните топки, когато правиш от тях снежен човек!” Всички се смееха, като слушаха тази история, но всъщност на никого не му беше смешно, особено сега, точно месец преди Коледа, когато Снежанка обяви на всеослушание, че се омъжва за момчето и ги напуска!

И понеже бедата никога не идва сама – елените заболяха, не искаха да ядат и вече почти не можеха да се надигат. Дядо Мраз ходеше мрачен като буреносен облак, на челото му се беше очертала една отвесна бръчка между веждите. Повечето време седеше затворен в стаята си, и неговият весел смях отдавна не беше огласял залите на двореца. Джуджетата съсредоточено се трудеха, обаче настроението не беше никак, ама никак празнично – как щяха да се справят?

Ето цялата история:

1, 2, 3