Обичам планината, обаче....(1): Мълниите

Обичам планината,обаче искам и да се завръщам оттам.

Когато гръм удари…

Не случайно главният бог в гръцката митология е Гръмовержецът Зевс: мълниите определено са гневът на боговете. Ако си в планината, не можеш да избягаш и няма къде да се скриеш. Един спорен български политик от близкото минало, другарят Тодор Живков, казваше по друг повод нещо, което всъщност е абсолютно безспорно: Да се снишим и да изчакаме бурята да отмине.

Мълниите удрят на случаен принцип, но се привличат от скупчени хора, метални предмети, камъни, всякакви по-високи места и самотни стърчащи дървета, реки и езера. Затова още преди излета трябва да се прецени:
-Сезонът: ако е пролет – обикновено всеки следобед вали и трещи – да не се предприемат билни и открити маршрути.
-Прогнозата за времето.

Някои признаци за наближаваща гръмотевична буря:
-задушно време;
-притъмняване;
-бели пухести облаци с черни пера по тях;
-далечни, едва дочувани и виждани гръмотевици и светкавици.

Дали бурята приближава, или се отдалечава, може да се прецени, като се преброи времето между светкавицата и гърма неколкократно: ако времето намалява – значи бурята се движи към теб. Можеш да определиш на какво разстояние от теб е бурята - начинът е известен и на малките деца: след като видиш светкавицата, бавно броиш. Всеки 3 секунди разлика между светкането и гърма са 1 километър разстояние между теб и бурята. Имай предвид, че бурята понякога се движи много бързо, така че километър разстояние не е нищо за една приближаваша се буря.

При наближаваща гръмотевична буря се действа бързо и организирано по следния начин:

1. Сваляш раницата. Добре е да имаш найлон, с който да я покриеш. Ако нямаш – не мислиш повече за нея. (Ако раницата остава непокрита, хубаво е нещата ти вътре поне да са в найлонови пликове… освен ако тя наистина не изолира много добре – но не гръмотевичната буря е точният момент да се разсъждава на тази тема).

2. Предполага се, че още със започването на дъжда си си облякъл дъждобран (без който не тръгваш в планината нито зиме, нито лете). Ако все още не си го направил, направи го – бързо! Обаче отдолу си сложи топли дрехи – пуловер, яке.

3. Според последни изследвания, задължително трябва да се изключи gsm-а.

4. Изоставяш раницата. Ако си на билото – напускаш го незабавно и слизаш колкото се може по-надолу. Не се криеш под скали и самотно изисяващи се дървета. Гледаш да си далече от реки, езера, големи камъни, метални пилони – всички те привличат гърма. Може да си в гора, но не под някое изолирано високо дърво.

5. Ако не си сам – пръскате се на не по-малко от 10 метра един от друг.

6. Сядаш удобно на земята, по възможност върху найлонов плик, шалче, спален чуваш (нещо изолиращо), навеждаш се, за да си възможно по-нисък, и чакаш, докато отминат гръмотевиците.

7. Ако бие град, гледаш да си предпазиш главата и китките. Това не е проблем, градът почти никога не е толкова едър, че да те нарани.

8. Можеш да продължиш похода, когато гръмотевиците спрат да трещят около теб и бурята започне да се отдалечава.

Като на консилиум - да вземем и други мнения:
От Паметка за ходене в планина:
При опасност от гръмотевична буря:
-напуснете билото и слезте възможно най-ниско;
-оставете настрани раницата и металните предмети;
-седнете или легнете на земята – далеч от високи и единични дървета, железни пилони и конструкции, скали, реки, водоеми и други подобни, но на не по-малко от десет метра разстояние от друг човек.


Ето накрая и препоръките на Планинската спасителна служба
(http://pss.bglink.net/home.php)
-да не се предприемат планирани излети при опасност от гръмотевична буря
-при попадане в гръмотевична буря да се търси подслон далеч от била, самотно растящи дървета, стърчащи скали и метални конструкции
-по възможност да се търси изолираща от мократа земя повърхност за стъпване
-временно освобождаване от метални предмети (ножове, пикели, щеки, клинове и др.)


НА ВСИЧКИ ЛЕК ПЪТ - И УМНАТА! (в краен случай може и русата...Wink)