Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Посвещава се на един егоист
Попаднах в интернет на размислите на д-р Калоян Петров по друг повод, и си извадих интересни неща за егоизма. Видяха ми се доста поучителни, затова, с лека редакция, ви ги предлагам, да видим какво ще бъде вашето мнение.
"На един изплашен егоист не трябва да се помага. Страхът изисква много, неистово изисква - дай, дай, дай, help. И аз, състрадателно сърце, му давам, а той си взима. Това е наливане в бездънна бъчва. От това не, че не се ражда нищо хубаво, а ще порасне нещо отровно. Това не е Любов. Ние двамата работим в страх и несъзнателност. Не трябва да се помага на изплашения и егоистичен Лъв, защото той ще ви използва, след което ще ви изяде. Единственият лек за толкова уплашен човек е страданието. Такъв човек трябва да мине задължително през страданието. Само това е лека срещу заздравения егоизъм. В нашият относителен свят, да кажеш, че нещо е единствено възможното, е крайно. Ние обичаме да имаме повече варианти. Но по отношение на егоизма - на един заздравен егоизъм нямаш никакъв шанс, ако му говориш, ако съпреживяваш, ако му създаваш условия, ако го “помпаш”.
Така че, за потъналият в страхове и егоизми човек, най-доброто, което може да му осигуриш, е Страдание. Не евтина милост, защото така той няма да стане по-добър, а само ще го заздравим в лошотията. От това, че го носиш на гръб, той няма да се научи да ходи."
Не знам доколко е прав авторът. Най-доброто според мен е операцията "ignore".
Християнството, атеизмът, човещината дава втори шанс на всеки , осъзнал грешките и поискал прошка. Имаме два аршина, помежду си и те се разпростират и в Интернет. На близките - прощаваме веднага. На приятелите втори шанс даваме На другите- нищо не даваме!
На изплашени егоисти- пак така- зависи ако ти е майка, брат баща- едно, за остааналите друго наблюдавам. но на последна инстанзия не се оприличавам. Имате паво да се възмущавате, дори страхливеца да успокоявате. Всеки греши, а повтарянето на грешките е вече рецидив,
Егоизмът нищо добро не може да донесе. "Положителен егоизъм" просто няма. Няма как да мислиш само за твоето добро и това да е полезно Ако някой става по добър, той не е "прекарал" егоизъм, а ...няма значение...
Мисля, че е правилно за това да се пише, както го правите и поне 1 пример на изплашен егоист на читателите да представите.
Ето пример за егиизъм
от Eowyn на 28 Май 2008, 17:50
Айде стига за днес, а? Пък и до края на седмицата.
В момента много ме занимава този въпрос, поради нещо, което ми се случи тия дни.
Едната страна е, ако си потърпевш от контакта с егоист: няма да излезеш печеливш от такъв контакт, просто няма шанс.
Другата страна е, ако искрено искаш да помогнеш на егоиста. Тогава, струва ми се, помощта ще прилича на наливане на вода в бъчва без дъно: нито ще бъде оценена, нито достатъчна.
Ignore!
И как да се пребориш с чуството за предателство към този човек, защото ти го изоставяш знаейки, че ще страда. Вярно, това е най-доброто за него и за теб и все пак, си е гадно. Поне аз така го виждам, което е и основната причина да прощавам, когато мога. И да помагам умерено. Дори и не винаги да е оценено (всъщност доста рядко предполагам).
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...