Паралелно

Беше от ония, по-специалните сънища. Паралелните сънища...
Беше хубав и странен сън. Даже малко ме понатъжи.

Попаднах в някаква странна вселена. Трудно ми е да определя еволюционния й път и бекграунда. Трудно ми е даже и да я опиша. На пръв поглед всичко си изглеждаше наред, но имаше нещо странно. Особено в цветовете... Бяха някак тъмни, много контрастни!

Намирах се в някакъв град смесица от различни места на които съм била. Аз самата изглеждах малко по-различно, но не чак толкова.

Като цяло в самия сън не се случи нищо съществено. Но имах усещането, че всичко, което тук е сега не се е случило или е невъзможно, там се беше случило и е възможно. Неща, които в момента искам да бъдат бяха, а тук, сега не са. И точно това ме изпълваше с някаква тиха радост и спокойствие. Някак се чувствах изцерена и утешена.
Киснех в някаква компютърна зала и си чатках с този и онзи. Компютрите изглеждаха странно, мониторите също, както и цветовете на графиката.
По едно време си тръгнах от залата. Излязох навън и тръгнах да се прибирам пеш. Гледките бяха интересни. Много красиви, ярки градски пейзажи. Но всичко беше много тъмно и мрачно, но не и неприятно. Беше привечер. Слънцето тъкмо беше залязло и луната беше изгряла. Тъкмо стигнах до блока в който живея и на хоризонта се появи голям тъмен облак във формата на дракон... и изяде луната...
Когато влязох във входа имах усещането, че някой ме последва, но не разбрах дали не си въобразявам. Насочих се към двата древни асансьора и посегнах да натисна копчето за да ги извикам... но те май не работеха...