Няма повече вода...

Сънувах....... Сънувах така, както не съм сънувала от месеци...

Беше малко страшно,зловещо, но и много, много красиво и запленяващо...

Сънувах нашата скъпа планетка някъде в бъдещето! Намирах се на някакво прекрасно място. Приличаше на нещо като джунгла, или пък дъждовна гора, но имаше и някакви високи скали обрасли с лиани и много растителност!

Бях с някаква група хора, не знам какви бяха, не ги познавам... След известно време се озовахме в нещо като контролен център в една огромна пещера. Навсякъде беше пълно с някаква странна апаратура, която ми е абсолютно непонятна! Някакъв мъж, явно тоя дето командваше нещата, започна предстартово броене... 5... 4... 3... 2... 1...

... и пуснаха някакви сонди, които трябваше да достигнат до накакво пето ниво... и изведнъж сякаш се раздвоих... от една страна останах в залата и следях какво правят хората, а от друга се движех заедно със сондите из земните недра.... Беше невероятно... Прескачахме от пласт на пласт, минавахме през камък, вода, лава... Неописумео е просто... Изведнъж сякаш времето спря, всичко замръзна, замря...

... чух отчаян вик: "Няма повече... Няма... Ще загинем... Сондите не откриха вода..."

Тогава се събудих уплашена! Не, по-скоро разтревожена... Реалност и сън се бяха тотално смесили. Не знаех дали всичко е плод на въображението или съм си спомнила нещо което съм чела: мисля, но не съм сигурна, че четох някъде, че до две десетилетия на планетата ни няма да има чиста, питейна вода. Разбира се може и да съм си го измислила това уж прочетено нещо... Определено обаче ми напомня за един разказ, който не помня нито как се казва, нито на кого е, както и на "Дюн"!