Г-жа Смърт

Арагорн беше питал веднъж за най-красивите ни кошмари... Ето моя любим кошмар изровен от старите дневници...

30.05.03 

"Сънувах Нейно Величество Кралица Смърт! Беше доста странно, мрачно и в същото време красиво преживяване!

Първото най-осезаемо нещо което си спомних беше бурята! Валеше като изведро. Едри студени капки. Оставяха малки бързоизчезващи дупки в мучурливата земя. Небето се раздираше от страховити мълнии, озаряващи като ден призрачния пейзаж. Чапати дървета, безкрайна пустош и огромно количество гадна кална вода...Лепнеща противна влага...

Виждах всичко това през прозореца на една сграда. Не беше нищо особено. Дълъг коридор. Никакво осветление. От ляво-редица прозорци, от дясно-гола стена, на която при всяко присветване на някоя светкавица се отразяваха изопачените силуети на дърветата. В двата края на коридора-по една съвсем обикновенна врата... Бях мокра до мозъка на костите си... Беше ми адски горещо. Вървях бързо.
Скоро стигнах до вратата, натиснах бавно дръжката и отворих...Същата гледка. Без никаква разлика. Пристъпих и продължих по новия-стар коридор. Зад мен вратата се затвори и заключи от самосебе си. Не се обърнах...

...Каменен олтар пропит с невинна кръв просмукала се толкова дълбоко, че дори този потоп не може да я измие. Колони подпиращи разяреното небе подредени в кръг... Детски плач...

....Още една врата... Още един коридор... Колко психарско!... Продължавах да вървя без да спирам....

... Детски плач... Имаше едно бебе... Там на олтара...Мисля че беше момиченце на няколко месеца с тъмна косичка. Мокро и премръзнало... Тогава от нищото се появи Тя!... Черна роба. Мъртвешки бели ръце с дълги нокти. Дълга права коса с тъмен цвят. От робата не се виждаше нищо повече... Остави в мен впечетление за неповторима не човешка красота. Твърде студена, жестока, неразбираема, но все пак красота. Това беше Смъртта!... Знаех го!....Чувствах го!...

....Още врати.....Още коридори....В мен се прокрадна някакъв бегъл страх. Съвсем тънък, почти недоловим.... Плувнах в студена пот...

... Тя държеше в ръце бебето. Даже май се усмихваше... Цялата тази сцена беше толкова странна!...

...Отново врата... Но този път беше различно.... Попаднах в квадратна стая без никакви прозорци. Влязох и се приближих до отсрещната стена... Чух шум... Обърнах се... В широка ивица светлина идваща откъм открехнатата врата се мерна сянка....Изпищях! Не можех да понеса факта че след като вратата се затвори и заключи след мен ще трябва да прекарам Вечността в компанията на странната Сянка...

Не знам кое след кое се случваше. Не сам сигурна за точния ред на събитията. Имах усещането, че всичко се случва едновременно."