Понеделник, София и Jimmy Eat World

Tрите неща, неизменно свързани за мен... Хладината с която ме посреща софийската гара сразява след топлината на бащиния дом останал някъде назад.. засега. Пътят към университета. Слушалките в ушите. Jimmy Eat World и песента му 23...

You'll sit alone forever
if you wait for the right time
What are you hoping for?
I'm here, I'm now, I'm ready...
Holding on tight
Don't give away the end -
the one thing that stays mine...

... Липсва ми времето когато пеех, обикалях наоколо с рошава коса, смеех се за глупости, заяждах се на момчетата и умирах от щастие всеки път щом седнех на барабани. Сега, след като си намерих учител по барабани, дори не знам дали ще посмея да тръгна отново по онзи път... Дали ще посмея..?
Мисля за братовчед си Джо. По-малък е от мен с 3 години, винаги съм се грижила за него, винаги съм го пазила. Сега вече е на 17 и не се нуждае от мен. Поне не го показва. Благодаря на Бога, че се занимава с музика - тя го спаси от наклонената плоскост, по която бе започнал да се спуска. Тя го отказа от бягствата от училище, тя го отказа от цигарите, тя не му позволи да започне с дрогата... Той е готино хлапе... Толкова се гордея с него... толкова много...
И той слуша Jimmy. Но любимата му песен е Kill...


God, please don't tell me this has been in vain
I need answers for what all the waiting has been for
You kill me, you always know the perfect thing to say
I  know what I should do, but I just can't walk away..
..
I loved you and I should have said it
But tell me just what has it ever meant...


Нещо ме кара да се страхувам, но от друга страна никога не съм била по-свободна. И дори все още да се оглеждам страхливо докато вървя по улицата, живея със съзнанието, че това е авантюра, това е приключение ... и аз нямам право да го изпускам.
Днес, понеделник, в София и в компанията на Jimmy аз все пак ще повярвам, че ще се справя...