Приятелството с мъже - моя запазена марка...

Eдна приятелка от три дни насам ми развива теорията, че приятелство между мъж и жена не можело да има, а ако имало то било неискрено. Това доста ме фрапира и се поразмислих... въпреки, че с нея избегнах спора (щяхме да се скараме).

Поне общо погледнато не смятам, че има проблем с приятелството жена-мъж. Принципно, ако и двамата са интелигентни хора, без комплекси, с общи интереси и се обичат приятелски, не би трябвало да има проблем с приятелството им, дори единият да има мааалко влечение по другия. То това между другото е почти неизбежно, особено ако и двамата са готини :)

Лично при мен преобладават мъжете приятели. От малка съм така и дори и в момента имам много малко приятелки, които наистина си обичам и не мога без тях. Мъже - бол. Имам приятели момчета, с които се познаваме от близо 15 години, винаги сме си помагали и обичали много, без на някой да му хрумне да иска "нещо повече" от другия. А иначе си се харесваме взаимно и то много. Наскоро станах свидетелка неволно между разговор на моя колежка с един приятел, с който учихме заедно от 1-ви клас до края на гимназията. Тя очевидно го питаше за мен, думите й бяха "Не те ли кефи? Не си ли искал нещо повече от нея?", на което отговорът му беше: "Тя ли да не ме кефи? Обожавам я. Секси, красива, лигава, разбира ме, разсмива ме, утешава ме, когато трябва. Но не, не съм искал. Прекалено перфектно приятелство имаме.  Обичам си я и искам най-доброто за нея и ако някой я погледне накриво съм готов да му счупя главата. Но при положение, че с нея сме приятели от 13 години, някакси не ми се ще да рискувам с някаква издънка от рода на преспиване заедно. Сещаш се, че после няма да се гледаме със същите очи.."
Усетих огромен прилив на обич към него и изтичах да го гушна

Всичките ми male-friends са адски предани и добри хора. И не знам защо, но приятелството с мъже винаги ми се е струвало по-безопасно. Не че мъжете са по-малки интриганти от жените, но поне като бройка интригантите при тях са значително по-малко. А аз съм се парила много от такива псевдо-приятелКИ. В момента съм приятелка с много малко жени, част от които са тук в bglog, а другата част са: Валенцето, която е в Германия и я виждам много рядко () и Даниела, която пък е в Испания, но сега се прибра и се очертава да остава тук (Диди, обичам таа!! ) Да не забравя и майка ми, която също е една от най-добрите ми приятелки.

То това с момчетата приятели корени много отдавна. Като бях малка живеехме предимно на село. Имам двама братовчеди и съответно се присламчих в тяхната компания. Не ми се зарадваха много, но нямаха избор. Единствено момиче сред 12 момчета... Бързичко се научих да играя футбол, да плюя (за ужас на майка ми), усвоих голяма част от маниерите им, научих се да се бия... Гледах ги в очите, мъкнех се след тях и им досаждах. Те, по-големи от мен с 2-3 години, обикновено ме потупваха по главата снизходително, игнорираха ме или пък ме учеха на разни неща (риболов например). Така или иначе с течение на годините ме заобичаха много, приеха ме безапелационно и искрено за "една от тях". И до днес, 15 години по-късно, знам, че всеки от тях е готов да скочи в моя защита при първия признак на опасност... Приятели.
Е, когато поотраснах, на 14 години едно от същите тия момчета ми лепна първата целувка, но това са подробности

От приятелството с момчета научих и разбрах много полезни неща.  Може би в мен дори и сега, когато вече съм на 20 години, има нещо момчешко. То ме прави лигава, забавна, искрена и ... истинска. Сигурно никога няма да се чувствам на място в минижуп и високи токчета, но един ден ще мога да науча сина си да играе футбол без помощ от мъж, както и да  лови риба, да кара скейтборд (мдам, и това) и тем подобни неща.

За завършек искам само да кажа...
Обичам ви Сашо, Владо, Миро, Тео, Кольо, Коцьо, Янев, Тео2, Жак, Васко, Пламен, Горан, Пешо, Емо, Кикс, Дидо, Чочо, Зареца, Папо, Митко, Коля, Ицо, Бобо, Найден, Джо, Краси...