Слънчогледова сутра

Тръгнах по брега на консервно-тенекиено-банановия
док и седнах
под огромната сянка на локомотив от компанията
"Южният Пасифик"
да погледам залеза над покритите с къщи-кутии
хълмове и да плача.
До мен на разядена, ръждясала
желязна релса седна Джак Керуак,
мой другар, мислите ни -
едни и същи, мисли за душата
тъмнооки, мрачни, сини, заобиколени от чепати
железни коренища на машини и дървета.
Мазни от машинно масло, водите на реката
отразяваха червеното небе, слънцето слизаше
зад последния връх на Фриско
нямаше отшелници по тези хълмове
само ние двамата, махмурлии,
с влажни очи, като стари скитници по брега
уморени и потайни.
- Виж слънчогледа - каза той...

(Алън Гинзбърг)