Едно самотно напиване...

Наляла съм си водка с кола и дънкам... Пуснала съм си Fall Out Boy и Story of the year. След малко прехвърлям на Travis.. Някак депресивно ми е... Седя току що излязла от банята, по потник, с мокра коса и не ми е студено.. Ясен ми се извинява по skype.. Или поне нещо подобно на извинение.. точните думи не е казал. Бях решила да не говоря изобщо с него след изпълненията му на 8-ми, но доброто ми сърце пак надделя.. Все пак между нас никога няма да е същото.. Макар и да живеем заедно в момента.

Иска ми се да се напия много яко, но ако го направя утре на интервюто ще съм парцал. Затова пийвам умерено и си мечтая Даро да дойде при мен вместо да седи с Наско в кухнята.. Мечтая си той да се страхува да не ме загуби.. Всъщност това май е така.

Пръстите ми са изгризани и грозни.. утре трябва да ги крия добре...

Всъщност вече забравих дори защо започнах да пиша това.. Миналия ден писах на лист хартия нещо мое, .. не бях правила така от много време, наистина от много.. А ми липсваше...

Истината е, че нещо ме мъчи. Ще спра дотук..