-2 2 гласа

И по лошо ще става, където сме се запътили:

 
  По начина ни на движение и общуване
   Всякакъв оптимизъм се покрива с пророчество за крах и провал. Всичко се замазва с черна боя, като при погребение. Погребаме бъдащето на народа си.
Заветите на  националните герои. Всеки днес е герой, лидер, с програма да стигне ... в чужда държава  докато тя  очаква  от него от мен от всеки дела....А ние  продължаваме да си мразим държавата, нямаме уважение помежду си
гняв и негативизъм изпълва пространствата , заменя въздъха за дишане става съюзник на всеки срещъ всеки.
  Защото държавата, това сме всички ние- така мразим себе  си и дугите около нас. Все сме недоволни и няма защо да посочваме  какъв е конкретния повод
   "Къде си се запътил бе глупак?" -чувам всеки път от водача на градския транспорт, когато го изпреварва маршрутка, такси  и обратното.
    "Къде си се запътил бе  бабушкер?" виждам всеки ден. Вместо да подаде ръка на стара жена, момчето с най модерни дънки, докато държи телефона на  ухото си я  пита, блокира , влизайки  по бързо- да  заеме седящо место. Без притеснение, че старицата до него стои права. Възмутен, че му пречи да слезе бързо пак измърморва  "Къде си се запътила , че се пречкаш бе бабушкер?" = скача пъргаво и като изхвърля незабавно  билета, опаковките от току що консумираната закуска, се отправя кум фитнес залата с твърдо намерение да пропусне днешните лекции в Института.
   Ако не си върши работата, министър подава оставка.   Кой ще уволни нас за мурзела и неоснователните онраза и гняв е изненада. Брутално потъпква всеки себе си и увлича другите