Ограбихме духовното в душата

Удавихме се в суетата си...

Потънахме в(ъв) глупавото его.

Започнахме да браним с теб делата си,

подвластни пак единствено на него.

Изкарахме на показ всичко пошло.

Заливахме се с хули и сплетни...

Подхвърляхме хапливи забележки

с надеждата да станем по-добри.

А истината.....Истината свята

Набиваше се в нашите очи...

Пробождаше безжалостно душата.

От истината винаги боли....

Затворихме очите си за нея.

Превърнахме се в зрящ слепец.

Суетно си обкичихме главите

с изплетен от лъжи венец.

А суетата бавно се просмукваше

във вените ни. И в същността.

Ограбваше духовното в душата,
но с теб суетно пазим все честта...