Предпразнично за УЧИТЕЛЯ

Прекалих с изявите тази седмица. Чувството ми за мяра ми се сърди и затова спирам  да досаждам. Но така ми се говори, че има УЧИТЕЛИ, които заслужават много! За тях – с уважение:

            

 

   Учителят

  

Учителят е буквичката първа,

изписана накриво в тесен ред.

Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва

да търси  истини - по-смело и напред.

 

Учителят  е  точица  едничка –

началото на хиляди лъчи.

Звездата – не далечнa, не самичка,

а грейналата в детските очи.

 

Учителят  е  четка  и  боички.

Дарява с цвят не листи, а съдби.

В картини вижда имената – всички,

но в най-прекрасни, чисти и добри.

 

Учителят е  нотичка  игрива,

протегнала към другите ръка.

Тъй ражда се мелодия красива

и звънва чак до светлата дъга.

 

Учителят е географска карта,

разглеждана с любов и интерес,

надскочила и норми, и стандарти,

за да го има “утре” още  днес.

 

Учителят…Той горд е.  И  изстрадал.

С  ум, сила, вяра  и  сърце дарен.

И не защото е учител станал.

Защото за учител е роден.