Позакъснял подарък за учителите първолаци

Здравейте, колеги! Имах доста задачки през лятото и нарочно не влизах тук, защото много се "заигравам", а времето лети... От началото на лятото съм обещала на Вили Георгиева да открия на компютъра си "старец" свои стихове за първия учебен ден на първолачетата. После и Лидето Ганева потърси във фейсбук стихче за артистично момиченце, че традиционните са всеизвестни. Много рових, а все не откривах. Публикувах едничко по памет. И...

Зная, че няма случайни неща. След като се видяхме на конференцията на Енвижън вчера, па макар и съвсем за кратичко, най-случайно открих тази малка част от тях.  Просто така- без да търся, изведнъж заглавието изскочи сред безброя от папки пред очите ми. Дори стихчето "Преди четири години..." си има вариант и за момченце. Другите си хрумки явно не съм записвала през годините. Ама аз съм най-разпиленият човек на земното кълбо.

Имам си и песнички, на които съм учила само своите ученици, но и други децата ги пеят. Това е хубавото на учителите (освен многото други добри неща, специфични само за нашата професия)- харесваме си нещичко и популяризираме :))). Важно е децата да започнат своя училищен път с усмивка. Когато се съюзя с времето, ще направя музикални файлове- пък и за догодина не е късно, нали?

Моля ви, не ми придирайте много. Не съм ни поет, ни писател. Но след като професионалистите абдикират от училищната тематика (явно не е комерсиална), неволята помага на учителите :)))  Предусещам, че закъснях, но... "по-добре късно, отколкото никога". Спорна, по-безпроблема и финансово подкрепена учебна година на всички!