Акростих за учителя

Влязох, само за да погледна за нещо ново. Не успях да прочета ни една публикация. Думите на Шери, Руми и Поли в един постинг на Роси Тодорова ме развълнуваха и ме провокираха да споделя нещо с вас - не за хвалба (никога не бих си позволила това!). А защото е хубаво да бъде прочетено от повече български учители, тъй като един частен случай на жест към първия учител доказва човешката роля на учителя в живота на детето.

Благодаря на майката на едно мое пораснало вече момче - Аида - лекар невролог с очи и сърце на поет. Тя ми подари акростих. Денят на детето отвел нея и момчето й в света на подреденото детство... и във време, отминало, но важно.