Тотнес - завършването

 Курсът: 

     Ник - иновативен, ние - продуктивни, работата върви с пълна пара... Беше се подготвил да покрие всичките ни очаквания. Забравих да спомена, че предватително преди идването ни, той ни беше пратил форми за попълване, в които трябваше да дадем информация и какви са нашите нужди и  очаквания от обучението. Беше се съобразил с тях и поднесе за всеки от нас дейностите, от които имахме  нужда. Едно от занятието беше на тема "Видео и Интернет в езиковото обучение" Представих моя видеоурок с четвъртокласниците. Последва триминутно мълчание - направо се притесних... Ще ви спестя похвалите им  лично към труда ми, но искам да отбележа думите, които казаха за нашите, българските деца : "...красиви, умни, зрели (не им изглеждаха десетгодишни, а по-големи), знаещи..." Попитаха ме колко часа седмично учат езика и останаха изумени, че за три часа седмично са постигнали такива знания. Между другото, оказа се, че у нас часовете по език са най-малко. В другите страни го изучават по-интензивно.  Друго интересно беше че, Ник ни беше помолил да донесем по един учебник, по който преподаваме и ще ползваме през следващата учебна година. Аз занесох "HELLO, ENGLISH!" за 4-ти клас. Сравнявахме си учебниците и колегите единодушно решиха, че българският е най-интересен като теми, с най-добре поднесена граматика, интерактивен - позволяващ включването на много дейности и групова работа и образователен - даващ и  общи познания. Останах доволна, защото просто подтвърдиха моето мнение за учебника.

       Уъркшопът с Тони Гии беше невероятен. Майсторихме пъпети, които да използваме в езиковото обучение при малките. Той пристигна с цялата работилница инструменти и материали и ни показа колко лесно може да стане такова нещо, когато всичко ти е под ръка:))). В Англия към всяко училище си има такава работилница или една, която обслужва няколко училища в близост. Там се изобретяват всички  приложни ресурси необходими за учебната работа, тържества представления и т.н. Тони има такава работилничка, където изготвя поръчкови неща, а също и обучава учители как да го правят. Бели хора:)

Местните: 

         С риск да се повторя: извънаредно много четящ народ. В близост до обучението имаше две книжарници. Постоянно бяха пълни и половината от посетителите бяха деца. Там мoжеш не само да си закупиш книга, но и да си я заемеш. Често влизах и ми правеше впечатление как хората подробно се интересуват от всякакъв вид литература. Вечер, когато се прибирах, позакъсняла след купон с колегите, виждах как хората седят във всекидневната, пият чай и четат. Как виждах ли - пердетата и щорите са вдигнати и на никой не му пука, че ще бъде видян.

Съжалявам, че не можах да заснема едно 9-10 годишно момченце, което излезна от книжарницата с една сравнително дебела книга, подпря тротинетката си на стената на къщата и седна на земята точно под табелата ТОТНЕС (която вече сте виждали). Почивката ми беше половин час и го оставих в тази поза да чете. Колегите също бяха впечатлени от видяното, защото вече бяхме обсъждали как децата повсеместно губят интерес към книгите. Спомням си,че тогава Ник ни опонира и каза:"Тук децата много четат. Всички четат." Тогава подложих думите му на съмнение, но после след всичко видяно разбрах, че е бил прав.

 Помните ли като ви казах как се притесниха Рут и Ник за изчезналото ми яке. Разбрах защо - просто Тотнес е град без криминална хроника. Хората не заключват къщи и коли. Когато за първи път разбрах че входната врата е била отключена през нощта и съобщих на Рут тя ме успокои с думите: "Ние никога не заключваме, кучетата са долу, така че никой не би ни изненадал."

Друго интересно за Тотнес е, че е единственият град в Англия със собствена валута. Местните (търговци от незпомнени времена) хитро  са решили, че така парите хем се завъртат, хем си остават в града. Тотнес е единственият град в Англия, където по настояване на родителите униформата на учениците не е задължителна. Родителите са наложили мнението си и на децата да не се дават домашни(!!!) Разкрепостени, свободомислещи, с граждански позиции, тотнесианците живеят живота си без нашите битовизми и гледат на света позитивно. Бях свидетел на състоялата се благотворителна изложба-базар в подкрепа на менталноболните. Хората пазаруваха с ясното съзнание, че вършат едно добро дело за обществото. Музикални и ведри - от бебетата до старците, по-различни хора, от тези които сме свикнали да виждаме на нашата улица.

Make a Smilebox slideshow

 Околностите:

 Дартингтън - тръгнахме пеш, объркахме пътя и стигнахме на стоп. Голяма хубост са замъкът и градините, струии истински аристократизъм. Обърнете внимание как търпеливо народът чака на опашка, за да му дойде ред. Всяко лято в Дартингтън хол се състоят концерти и представления, там се намира и лятното арт училище на Тотнес, в което взимат участие артисти от цял свят. Дали подвластни на красотата наоколо или глътките шотландско ни накараха да си кажем и малките тайни, които не си бяхме споделили дотогава. Страхотно си изкарахме:)))

 Плимут - хванахме влака и за половин час бяхме там. Дали защото валеше, градът ми се видя сивичък. Магазините ги затваряха тъкмо (навсякъде работят до 17:30ч.), затова че и шопингът ни се провали. Хапнахме, пийнахме и обратно на гарата. Прибрахме се мокри мишоци.

Ник връчи сертификатите. Аз бях първа, каквото и да означава това. Беше си тържествен момент, после ходихме на гала обяд. Преди това помолих Ник и колегите да кажат някоя мила дума на моите ученици в България, така че с това да мога а ги мотивирам още по - активно да изучават езика. Трябва да ви кажа, че това беше най-ценния подарък, който донесох на децата от Англия и те бяха много доволни от оказаното им внимание:))).

 Ще ми се да сте се видели на мое място. Ако е така имате още 20 дни до крайния срок за попълване на документите. Времето е и малко, и много, но със сигурност ще ви стигне, ако вярвате, че ще успеете. Ако си изберете Тотнес за дестинация ето:

 мейла на Ник: info@horizonlanguagetraining.co.uk

сайта му: http://www.horizonlanguagetraining.co.uk/

и цялата информация по кандидатстването : тук;

формуляр за кандидатстване: тук