Научи се да градиш

Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост

прозират в твоите слова,

като хиена дебнеща поредната си жертва,

редиш лъжа и пак лъжа.

Затуй как истинска и чиста

е само в мислите ти твоята душа,

и колко самота и болка

събрана е в живота ти сега.

Кажи ни ти, какво направи,

за да запазиш другият до теб

или глупци си мислиш, че са всички,

докато ти флиртуваш с друг.

Но щом засегнати сме,

мислим се за праведници чисти,

дори не помним, че сме наранили

с двулични думи друг човек.

Но знаеш ли, завърта се живота,

откриваме, че сме от другата страна,

тогава болката, съмнението страшно

смазват ни душата и мислим си,

че най-голям страдалец ние сме на света.

Дори не се замисляме  как били са другите,

когато нагло сме нахълтали в личният им свят,

посели сме съмнения в душите им,

не трепвайки дори пред собствения грях.

Двуличието е черта безнравствена и неморална,

но знай, че трудно може да се разбере

от този, който свикнал е да получава,

и само мисли си, че може да даде.

Сега уж страдаш и търсиш съжаление

от липсата на истинска любов,

и пак двуличието твое не ти дава

таз стара истина да разбереш,

-Не може ти да чакаш на готово,

и чужди чувства да крадеш,

опитай нещо ценно в живота

с любов и ти да сътвориш.

Защото въпреки, че вярваш

в собствените си слова лъжовни,

душата твоя мъртва е да знаеш,

изпълнена е с гнила плът.

Не мога да те съжаля, а само да презирам

безкрайната ти наглост и фалшивата душа,

единствено все пак ти пожелавам

да се научиш ти да гледаш

с влюбени очи човекът, който е до теб,

а не с фалшива мъка да опитваш

ти другите в лъжовните си мрежи

с неистинско „приятелство” да оплетеш…