Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Отдадох се на вятъра
и кадифена нежност моята плът покри.
Развя косата ми
и вплете нишки страст и палави искри.
Полегнах на земята
и сили тя дари ми от своите недра,
покълна семенцето на надеждата
в моята замръзнала душа.
Докоснах и водата
и всяка горест тя изми от моето лице,
с търпение почисти тинята,
която насъбрало беше моето сърце.
Отдадох се на слънцето,
порой от жива топлина обгърна ме със слънчева нега,
стопи леда ...
В мрака на нощта луната пак изгрява, безброй звезди повежда по звездният им път, блести в искряща сребърна одежда като добра орисница на любовта.
Прашинки нежност праща към земята с любовна страст изпълва вечерта, оглежда се и в миг открива любовната пътека за влюбени сърца.
Светлинен лъч изпраща към сърцата, обгръща ги с любов и красота, по капчица магия дава тя на всички, ...
Минават дните, и се чудя
-Какво пречупи се в мен?
Дали страхът от болестта,
смъртта или живота
сковава постоянно мисълта?
Несигурност и плахост чужда
са пуснали дълбоки корени в моята душа.
И колкото да искам аз не мога
да се позная в този свят сега.
Намразих думите, които уж описваха душата,
в толкова лъжи са вплетени сега,
и смисълът изгубва се по пътя им
в ...
Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста
е само в мислите ти твоята душа,
и колко самота и болка
събрана е в живота ти сега.
Кажи ни ти, какво направи,
за да запазиш другият до теб
или глупци си мислиш, че са всички,
докато ти флиртуваш с друг.
Но ...
Натисна някой копчето
и спря на „пауза” живота
минават часове, а после дни,
поглеждаме навън с надежда за промяна,
но упоено сякаш всичко е край нас.
Засипват ни със статистики лъжовни,
заливат ни с реклами, за уж прекрасния живот,
залъгват ни и пълнят сетивата
с фалшиви, бляскави, безсмислени неща.
Защо ли копче нямаме, с което
да можем да изключим мисълта,
а чувството тревожно да забравим,
и като сън да мине горестта.