0 0 гласа

Взаимствано поетично...

13 август 2011, 21:15    0 коментара , 396 прочита
 

Изплува мисъл в мозъка ни бледък,
приписвайки на другите заслугите,
за заблудата, че личния напредък,
се постига, чрез потъпкване на другите...

И мисъл друга, щрака ни в главата,
с убеждението, че ще забравим,
склонността да се тревожим за нещата,
неможейки да променим или поправим...
 
На ръба живеем, винаги е сложно
"товара" си неможем да оставим,
и твърдим, че нещо невъзможно е,
ако не сме способни да направим...

Носим в нас и другата вина
и кичим се с високопарни излияния,
и отказът ни... да захвърлим настрана,
дребнавите си свои... предпочитания.

Отказваме да виждаме, затворили слуха,
сякаш е от страх да не сполучим,
пренебрегваме усъвършенстването на духа,
и липсата на навик... да се учим...

Ласкаем се - приемаме услугите...
Напъваме се - чак до пот,
от опитите да натрапваме на другите,
убежденията и... начина си на живот...

-----------------------------------

Излезе силен вятър тая вечер над баирите
но аз не виждам вятъра препуснал,
виждам само как дърветата се гънат
тревата как поляга
и в мрака чувам неговия шум.

Такава си и ти
говори твоят глас но аз не те съзирам
и все пак ти си цялата пред мене
във всичко тук под твоето небе
в контурите и в цветовете
безмълвния ти глас във всяко нещо
говори по-високо от пороя
живееш в твоите променливи творения
в изплъзващата се реалност,
която движи твоите дела.

О да - на вятъра приличаш ти
на вятъра разбунил долината
преобразил дърветата и хълмите
и откроил те в своя прелет
но аз и в свойта нощ те виждам
в едно и радост и забрава сляпа
и топло и студено
земя и липса на опора.

-----------------------------------

Мираж ли е или истина
това, което е пред мен,
не знам, но знам че тя единствена
ще бъде в настоящият ми ден.

Че мойте мисли само с нейните
ще заискрят от светлина,
че аз ще съм при ненадейните
и висини, и глъбина.

И ще вървя със яростно желание
през тъжен смях и весел страх
срещу душевните стенания
и мойте белези по тях.

И няма да ругая чувствата
във нечия виновна гръд,
ще ги подмина тихо с устрема по своя път.

-----------------------------------

Пенлива младост тъй сърдечна
виновна е за всичко тя!
Симпатия уж бързотечна
неправилно ме връхлетя.

Все тъй от времето далечно
за теб коварно бях готов,
за теб си мислех като вечна
неконсумирана любов.

За мен ти бе усмивка нежна,
но без бермудски дълбини,
за мен ти бе царица снежна,
със пламнали от гняв страни.

И също като гейша веща
от непристъпния Нипон,
любезна бе при всяка среща -
със лек поклон, но без нагон.

Въоръжена със палитра,
рисуваше цветя пред мен,
а аз изпивах два-три литра,
културен и преобразен.

И ти като родна Терпсихора
на трона с лавър украсен,
вдъхнови редица хора,
но промени най-вече мен!

-----------------------------------

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?

Нужда имам да те обичам.
Сили нямам да се не върна!

 

 


RSS за автор