Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Да ме прощават създателите на едноименния филм, но не се стърпях да им свия заглавието. Направих го, защото вече влиянието на социалните мрежи в живота ни е твърде голямо. А заслужава ли да е такова? Препратката е към филма, поради една от сюжетните линии в него. За тези, които са пропуснали да го гледат – един семеен господин искаше да изневери на съпругата си. За целта използва една от социалните мрежи. Там срещна една непозната, която много го впечатли. Нататък няма да разказвам, за да не отнема удоволствието ви от гледането на филма. Искрено го препоръчвам на семейни двойки, които в забързаното си ежедневие за загубили част от интереса, който са имали един към друг в началото на връзката си. Тогава, когато в човека до теб откриваш цяла една вселена от бушуващи чувства и емоции. Тогава, когато малките неща изпълват дните ви и взаимното ви опознаване ви носи някаква неповторима сладост.
Тези въпроси възникнаха от едно случайно познанство, случило се именно в мрежата. Всъщност си беше нещо като свалка. Не от типа ‘Маце, разголените ти снимки във фейса са супер, ела на кафе с райбер с мен’. А по-задълбочена, някак си. Момичето се оказа доста артистичен човек. Още от самото ни виртуално запознанство се зае с изграждането на две паралелни илюзии – едната на силна любов към новия ухажор, другата – на силна омраза към същия този човек. Докато изграждаше тези илюзии, обаче влагаше страшно много страст. И двете илюзии бяха еднакво силни по сила на внушението и отсрани бе трудно на човек да прецени какво точно се случва. И кое от двете чувства надделява в тази странна ‘връзка’. Но докато вършеше всичко това тя разкриваше част от своя вътрешен свят. Просто трябваше да следиш посланията с ‘дребния шрифт’, образно казано. Да прекарваш голяма част от свободното си време в четене на книги. И естествено да изпитваш силна вътрешна мотивация да търсиш отговорите, но когато имаш желание да опознаеш някого тази мотивация е налице. Защо тогава въпреки, че знаеше че следвам стъпките й и следите, които оставят в мен остана все така хладна? Сякаш най-важното й послание май е ‘Аз ще ти позволя да се докоснеш до същността ми, но никога няма да те приема за равен на мен’.
Всъщност имаше и още нещо – някои от близките й бяха публични личности. В началото доста подцених този фактор, но май точно той се оказа непреодолим. Може би известността те кара да се чувстваш някак си над другите. Опитвам се да си спомня някоя световна филмова знаменитост да е имала връзка с обикновен простосмъртен. Сигурно има някакви изключения, но те са единични случаи. Общото правило е че се обвързват или с хора от филмовата индустрия, или с поп и рок изпълнители, или манекенки. Наистина ли кръгът им от познати се простира единствено до хора от собствения им бранш и никой извън него не би могъл да провокира интереса им? Или пък проявяват някаква особена ‘селективност’ в избора си на потенциални партньори?
Нета в този му вид, за мен е още в началото, макар и да са минали горе долу тридесетина години от създаването му, си е бебе и не отвръщава, както медиите , визуални или електронни, интересен е, но омръзва.Трябва човек да си почива от него и да не го взема на сериозно.Преминал съм през всичките му познати фази и сега го използвам повече за забавление и информация, която ме интересува.
Нета не ограбна, ако не стоиш пред компа непрекъснато. Кво да ти кажа, без нет вече не може и хората привикват един към друг, даже и тези, които не го ползват се научиха как да се държат с ползващите го.Вече взех да не си задавам такива въпроси, които си поставяш тук. Като ми омръзне дръпна му шалтера , като ми дотрябва се обаждам да ми го пусне доставчика и толкоз.
Днес например си търся кой да ми направи профилен нож за фреза и гледам, за да си го поръчам утре или в други ден.
Имаше наоколо един психо таkовата, който пишеше за разни ФЛУ-таковата, но откакто му посветих половин пост нещо се изгуби. Но ако много настояваш на неговото мнение сигурно дълго ще ти се наложи да чакаш, затова ще те залеем с нашето некомпетентно мнение, особено с моето.
Границите на общуването в интернет и извън него всеки сам си ги определя.
Хм, забелязвам някои познати-непознати наоколо. Това никак не е лошо – нали точно за това е блога. За да обменяме мнения, дискутираме и спорим. След като много добре сте наясно за какво става дума ще се постарая да отговоря на въпросите ви и на свой ред да поставя свои такива. Мислех че темата на дискусията ще е основно интернета, но пустият му райбер като ви се изпречи пред погледа… Отнесе мислите ви в различни посоки. Ако знаех че ще предизвика чак такъв небивал интерес щях да му намеря място в заглавието. ‘С райбер или без – туй е въпросът’ :). Но да се върнем към това, което ви интересува. Въпреки че единият от въпросите бе риторичен ще отговоря - по отношение на възраста ми – достатъчна е за да си спомням онова отминало време, когато на някои от вратите се слагаха райбери. Е, наистина не хванах много от него. Но достатъчно за да мога да си съставя собствено мнение. Защото е за предпочитане да изпитгаш нещо лично, отколкото някой да ти разказва за него и несъзнателно да ти прехвърля собственото си мнение. Споменаха се недиректните въпроси. Да ги задаваме или не? Директните въпроси предполагат директни отговори. Ако този отговор е отрицателен? Това няма ли да доведе до прекъсване на връзката? Толкова ли е лошо да харесаш някого само заради външността му? Е, също така и заради емоциите, които излъчват снимките на този човек. Всъщност нали точно това ги отличаваше от тези на хиляди други хора в мрежата. И преди да ме обвините че по този начин съм я овеществил /пуста психология, толкова държите на нея/ ще ви припомня колко време и усилия отделих за да я опозная под повърхността. Или поне това, което смятах за неин вътрешен свят. А питам се дали тя абсолютно целенасочено и преднамерено не направи всичко възможно за да опорочи този ми интерес към нея? Дали пък не опита да го превърне в нещо грозно и гнусно?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!