Провокирано от "Някаква депресия" на Келвинатор

06 май 2007, 14:21 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 828 прочита
Написах това, заради това http://bglog.net/BGLog/12599.


Благодарност затуй, че дишам, мечтая, живея и пиша,
че имам любов и раздавам любов,
че сутрин щом стана получавам подарък,
още един ежеднев, облицован и нов 
затуй че се спъвам, после пак се изправям
и поглеждам нагоре за да видя неща,
затуй, че ме блъскат разни хора в трамвая,
а аз дишам дори напук на това.

И още за пуканки топли и некалпав филм,
за лимонадата, рибките, малкото пале, букет със цветя,
жена с аромат на кашмир ....
За въздух, за допир, за настръхнали косми,
за успех и за трудност, и за подпир в гърба,
за смеха, за децата и за чистата радост,
за кръвта, за душата, любовта и смъртта ...

Благодарен за много и малко, за всичко добро или зло
за вселената страшно голяма и за синьото ми колело ....
за звездите, луната, за двата цвята на едното небе,
за безкрая световен, за здрача,
За пътника, разума, лудите хора   

за живота единствен и способността ми да крача ....
За времето кратко, за часовника спрял
за бесният удар в сърцето, за всичко човешко
За едното усещане малко, че неотдавна наскоро
 и аз съм ЖИВЯЛ.

06.05.2007 14:16h.