***

Аз ходих, скитах се и бродих
в моите очи тъгата беше спомен
душата ми е жива, спомних си,
че пътят ми е огън, стоплих се ...


И в тишината на камбанен звън
ще се завърна , а сърцето онемяло
но не да изрека това, що чакаш в тъмнината
а просто за да продължа нататък!