Слабост

09 май 2006, 00:06 Публикувано в Любов | 1 коментара , 422 прочита
Чаках толкова дълго …
Бях пролет и лято, зима и есен
но аз погледнах – теб те нямаше там
И животът не бе красива песен
С очакван и приятен край
 

Но аз не спирах да търся и търсих те
Пребродих навсякъде, в душите погледнах
И разпилях сърцата си навред
И от болка ужасна погубих се
 

Не мина много време, ти дойде
Не знам дали ме търсеше тогава
Дали ми бе останало поне едно сърце
За да приеме те, каквато си, такава
 

какво донесе ти със себе си не зная
но беше много силно явно
А аз пък да се боря не желаех
не знаех, че ще ме убиваш всеки път по малко
всеки път тъй бавно, всеки път ужасно
 

обичаше ме, но не си призна
и искаше ме, но не ме докосна
усмивките ти носеха сълза
Сълзите – болка кръвоносна
 

Изгарях и умирах, за да се родя отново
и всеки път ти беше там
По-хубава от всичко досега, по-искана от всякога
Изпепелявайки душата ми без срам
И забранила чувства голи
 

Аз заповядвам ти: Не ме обичай!”
Със две сълзи на двете ти очи
„”аз няма да съм с теб, разбра ли“
… и нищо че обичам те, уви…
 

Една вселена мъка ми стовари
Една вселена болка, черничко петно
И даде ми от всичко по едно
Вселената любов единствено пожали
И жертва я за чуждото добро.
 

Но ти си знаеш, аз съм тук и чакам
ще бъда тук за вечни времена
ще моля Господ, ще се смея и ще плача
но ще дочакам да ми върнеш любовта
 

ще дойде ден , ще разбереш тогава
колко прав съм бил сега,
но дойде ли недей да съжаляваш,
а замени мечтата със мечта.
 

Върни се тук след толкова години
ела при мен и пристан потърси
кажи ми , че най-после си разбрала ,
че с мен ще си, дори и да боли
 

 

                                       10.08.2003

Поредния поток от чувства и настроения в стихотворна форма ..... !