Писмо от мама

Почувствах се ... предателка... Предателка на собственото си дете, което е жертва на професията ми. И все пак... вярвам, че така ще стане по-самостоятелен, по-уверен и ... по-истински. Защото му давам правото на избор, правото да взема решения и да носи отговорността за тях. А това писъмце ще го получи за рождения си ден:)))

Мила Петя, благодаря ти за откритието и че го сподели с нас!Дъщеря ми има рожден ден след няколко дни. подготвих и една презентация, като съм наблегнала на обичта, труда, прошката..., но това писмо казва всичко и ще и го подаря като прибавя още нещико. Така е, учителските деца винаги са онеправдани и ние изкупваме грешките си с писма и послания. Дано ни разберат.

На вече порасналата ми дъщеря

 

Ръцете ми заети бяха през деня,не можех да играя или да ти чета,когато молеше и канеше ме ти,за теб минутка аз да отделя.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах.Ти дотърча с рисунка и с весел смях ми каза:Мамо,виж каква шега!Аз рекох:Дъще,чакай малко,не сега.

Внимавам хубаво да те завивам,молитвата като си кажеш и излизам.На пръсти отивам лампата да изгася,а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж момичето порастнало е и вече е жена.Не е край теб с молбите си безкрайни,и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,игрите до една са изиграни.Молитвата вечерна,целувка за нощта...това са вече минали неща.

Ръцете ми заети постоянно,сега притихнали стоят.

Тъй бавен,муден,празен е денят.

Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ти с

:Мамо,моля!........

Преди две години ми попадна пред очите написаното.Не зная кой е авторът,но ми се иска да го споделя с вас,като подсъзнателно ми се иска,когато моята малка дъщеря порасте,да не си спомням с тъга за тези слова,по-скоро да не се отнасят за нас,двете....Да намерим време за децата си...

Преди години беше прието децата да се целуват, докато спят...Явно, за да не се разглезват. Сега обаче...давам си сметка, че синът ми има нужда от мен и много често се случва, докато просто си пиша нещо да го извикам, да го прегърна и целуна и да се заемем след това със задълженията си. Често обаче се случва и другото... Да кажа: "Не сега!", защото съм заета с тетрадки, контролни, презентации, картички и ... каквото се сетите, защото и на вас се случва същото. Да прегърнем децата си!

Мила Петя, благодаря за чудесното писъмце.При мен се случва същото и все по-често започвам да чувам упреци не само от страна на синовете ми, но и от страна на близките ми хора-съпруга ми, майка ми и др.Защитавам се ,но знам че са прави. А аз не само проверявам тетрадки и т.н , но и всяка седмица посещавам ромската махала, за да ги моля /понякога/ дори да идват на училище/с което не се оплаквам, но все пак ми отнема време/.Но щом сме приели да упражняваме тази благородна професия трябва да се справяме. и вие го доказвате ,скъпи приятели.А твоето писмо аз също ще подаря на моят по-голям тинейджър на 25 февруари, когато ще навърши живот и здраве 15 години.Ще бъде голяма изненада и благодарение на теб тази година подаръка му ще бъде по-различен и доста оригинален. Благодаря