Радост вкъщи :)

Браво на детето!
И браво на мама, че е помогнала да се развие. Защото съм сигурна, че родителите имат най-голяма роля за интелектуалното развитие на децата, особено на малките.

Честито!! Много добра новина :) Радвам се, че си успяла да дадеш нещо от себе си на дъщеря ти! :) Вярвам, че си много горда!
Ще ми се някой ден и аз да изпитам тези чувства :)

Shogun, Teri, queen_blunder, благодаря ви за поздравленията и за хубавите думи. :) Дай Боже всекиму подобни изживявания!

Не съм и предполагала, че родителите толкова се вълнуват във важните за децата им моменти. И се гордеят с успехите им. А те не падат от небето. Доста се упражнявахме с Божена вкъщи – решавахме примерни тестове и разни занимателни задачи (е, не сме и прекалявали!). Да, нужно е, повярвайте ми, дори и на тази крехка възраст. Затова сега се радваме. :)))

В петък, като взех дъщеря си от детската градина, отидохме в парка и там й казах, че наесен ще учи в Горна баня, понеже много добре се е справила с решаването на задачите (т.е. с теста). Попитах я дали се радва, а тя ми отговори типично по детски: “Да. Хайде да отиваме на големия батут!” Отидохме веднага, разбира се – игрите са не по-маловажни от сериозните занимания. ;)

Отново анонимен коментар. Ако се бях регистрирал, щеше да е от името на Милчо. Това е третият ми коментар в този сайт и повече няма да ви безпокоя. Това с детенцето наистина ли е хубаво? Детска градина и тестове?! Имате ли представа колко безумно е? Иначе ви желая здраве и щастие. Кой както го разбира? А иначе добрата идея на този сайт май се е превърнала в клуб по място, а не по интереси. Пробвайте със събиране на кафе. Дано успеете в задачите, които сте си поставили.

Здравей, Милчо!
Да, засега е хубаво това с детенцето. С мъжа ми имаме притеснения, като всички нормални родители. Ако очакванията ни не се оправдаят, нищо не пречи да сменим детската градина. Времето ще покаже.
Не споделям мнението ти, че тестовете са безумни на тази крехка възраст. Независимо дали ми харесва, или не, животът е непрекъсната борба и конкуренция. Може да участваш, може и да стоиш отстрани и да наблюдаваш. Колкото по-рано се включиш, толкова по-бързо и по-безболезнено ще се впишеш в реалността. Това е моята (а и на мъжа ми) гледна точка. Възможна е и друга, разбира се. Ако си мислиш, че съм отнела от игрите на дъщеря си, не си прав. Тя си е най-нормално дете в това отношение, общителна е, има си приятелчета.
Идеята на общество “Образование” е жива, уверявам те. Може би не си разгледал подробно публикациите тук, а може и да не си обърнал внимание, че те датират едва от четири месеца. Не разбрах какво точно имаш предвид под “клуб по място”, но едва ли има значение, след като повече няма да ни безпокоиш.
Със здраве!

И моя братовчед е приет там - първолак. Много се радваме всички. Той горкия така се притесняваше за изпита, а всичко мина много добре.

Да са живи и здрави дечицата - и дъщеричката на Павлина, и братовчедчето на Иван Ангел.

Споделям с вас опита ми със сина ми: на конкурс за езиково училище на шест години го заведох, без да му казвам къде отиваме.
Вече пред вратата му казах "тука едни лелички нещо ще те питат". Не го приеха, а той даже и не разбра, че е ходил на конкурс и не е приет. Така си спести стреса и разочарованието.
Представям си колко лошо за самочувствието му би бил един такъв старт, едва на шест години! Защо да си създава комплекси...

Същото беше две години по-рано с кака му, само че нея я приеха - е на нея й казах, след като излязоха резултатите!