Име, презиме, фамилия

Преди време мислех да пиша по този въпрос, но нещо се отказах. Явно е било писано да пиша, защото той отново изникна в коментарите към една моя публикация.

Има ли правила при оформянето на фамилните имена и презимената с определени наставки? Не съм проучвала въпроса специално, не плувам в ономастиката* като в свои води, но от обща (лингвистична) култура мога да кажа, че за българите традиционно фамилните имена завършват на -ов/-ев, по-рядко на -ски, -ин. Има и безсуфиксални, т.е. без наставка, например Капон (пуста политика, за това се сетих най-напред), които са от чужд произход. Може би напоследък техният брой нараства заради по-големия брой смесени бракове.

Презимената традиционно завършват на -ов/-ев, понеже това е типична наставка за притежателни прилагателни, образувани от съществителни имена от мъжки род – нали бащата винаги носи име, което е от мъжки род, и детето е негово “притежание”, съвсем обяснимо и логично е.

Обаче... Вероятно сте чували, че някои деца вече се казват Ирена Владимир Денева, да речем. Презимето започва да се дистанцира от някаква си там наставка и не иска да има нищо общо с нея. Няма смисъл да обяснявам, че това става под влияние на чужди образци, понякога може би и за да се съкрати малко презимето, за благозвучие... Сигурно съм малко тесногръда, макар че винаги се опитвам да разбера иновациите в езика, но някак си... странно ми изглежда все още.

––––––––
* Дял от езикознанието, който се занимава с изучаването на собствените имена.