Диахронично* (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето...

Изобщо не можете да си представите колко трудно им е било на светите братя Кирил и Методий преди няколко века. Сериозно говоря, не си правя шега. Имам предвид не толкова създаването на азбуката, колкото преводаческата им дейност. Тя е оставала някак на заден план за неспециалистите, а всъщност стои в основата на цялата ни книжнина. Замислете се само колко дълго би просъществувала една нова азбука без книги, които да я утвърдят в човешкото съзнание.

И за друго може да се замислите. В онова далечно време езикът ни е битувал на разговорно ниво, а Кирил и Методий заедно със своите ученици е трябвало да преведат от гръцки Евангелието, Псалтира и Апостола, и то така, че Божието слово да стане разбираемо за славяните, да стигне до умовете им и да завладее сърцата им. Как се превежда от език с многовековна писмена традиция и богат речников фонд на език, в който лексиката е ограничена и липсват думи за сложни понятия? На мен ми е трудно да си представя какви интелектуални усилия са били нужни за това преди единадесет столетия и половина и мога само да направя сравнение с днес: имаме дълга книжовна традиция, а в много случаи не можем да намерим български съответствия на чуждите думи.

В първоначалните преводи, направени в средата на IХ в., сравнително широко са били застъпени гърцизмите и това е леснообяснимо: “Когато от един чужд език, по-точно от една чужда реалност, се вземат предмети, идеи и понятия, заемат се и думите, които ги назовават”**. Около половин век по-късно, по времето на цар Симеон Велики, славянският текст на Светото писание е бил редактиран в Преславското книжовно средище. Една от най-важните промени, въведени в него, е била замяната на гръцките думи със старобългарски, например ароматъ (αρωμα) става воня, архиереи (αρχιερεύς) – старeишина жрьчьскъ, геена (γέεννα) – eзеро огньно, дьбрь огньна, мvро (μύρον) – благовоньна масть, тектонъ (τέκτων) – дрeводeля. Т. Славова оценява тази замяна като най-последователната от всички редакционни намеси***. Това, разбира се, не означава, че чуждиците са били изкоренени от езика ни.

Ето още някои гръцки думи, които са засвидетелствани в т.нар. класически старобългарски паметници****: ангелъ, демонъ, апостолъ, идолъ, стихъ, стихия, трапеза, хартия, кринъ, скоръпии. Най-многобройни са църковните термини, но се среща и битова лексика, както и названия на растения и животни.

Значително по-малко са латинските заемки. Най-старият пласт е проникнал в езика ни чрез преки контакти с романизираното население край Дунава и Адриатическото крайбрежие*****. Знаете ли например, че думите баня, луна, оцет, олтар и цар са латински по произход? Старобългарските и изначалните им варианти са съответно баня < balneum, лоуна < luna, оцьтъ < acetum, олътарь < altare и цесарь < Caesar. По-късно гръцкият език става посредник за навлизането на други названия, да речем имената на месеците.

Съвсем накратко, така стои въпросът с чуждиците в старобългарския език. Пропуснала съм да спомена, че преди столетия сънародниците ни са използвали също германски, еврейски и други думи, но техният брой е бил доста малък. Междуезиковият обмен съществува отдавна и в процеса на общуването между хора от различни народности няма как речта им да се запази чиста от външни влияния. Освен това надали е необходимо и полезно. Лично аз виждам смисъл единствено в спазването на известна умереност и когато говоря или пиша, се старая да използвам чуждици, чието значение е общоизвестно и имат утвърдена употреба в езика ни.

(За съжаление интернет не ми позволява да изпиша коректно старобългарските думи – не поддържа подобаващ шрифт.)

–––––––––––––
** Давидов, А. Старобългарска лексикология. В. Търново, 1996, с. 68.
*** Славова, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – В: Кирило-Методиевски студии. Т. 6. С., 1989, с. 117.
**** Най-старите съхранени до наши дни кирилски и глаголически ръкописи, отразяващи най-добре особеностите на старобългарския език.
***** Давидов, А. Цит. съч., с. 70.

Диахронично (1). За историята на някои думи

Диахронично (2). Съвременни фонетични редувания и исторически палатализации

Диахронично (4). За степенуването на прилагателните и наречията