Пътя към успеха е сътрудничеството

Какво е пътя към успеха? Човек в постигането на своите цели и осъществяването на своите намерения и желания е в система от междуличностни и групови взаимоотношения, свързани с неговите интереси, семейство, професия, работа и свободно време. От една страна, участници в различни процеси, конкурси и екипи се конкурират и надпреварват в конкуренция[1] за спечелване на водеща позиция и първо място за ограничен брой капитали, награди или само престиж. От друга страна, участниците се обединяват в усилията си за решаване на проблеми от общ интерес и за постигане заедно на целите и резулатите със сътрудничество[2].

Успехът при съперниците трябва да се докаже, че те са по – добри от другите в своите способности, умения, постигнатите резултати и възможностите за изпълнение на дадена дейност или удовлетворяване на определени потребности. Успехът при сътрудничещите се е със своят специфичен и значим личен принос обединен във различните форми на сътрудничество е постигането на краен резултат от който печелят всички. И в двата случая победителите пеят и тържествуват, но конкуренцията задълбочава противопоставянето и различията, а сътрудничеството гради съдействието и изисква интеграцията. Така общото върви винаги със сътрудничество и конкуренция[3], а личното повече със сътрудничество.

Сътрудничеството предполага да спечели най – добрият от който да има по – голяма полза и интерес. Печеленото на всички допринася за създаването на функционална и естетически благоприятна среда в отношенията между хората.[4] Конкуренцията предполага нездравословна среда. Правилата на честната игра понякога се изменя в нездрава конкуренция, грешките на растежа и индивидуалното постижение не става колективно достояние, както и не може да допринесе за развитието на общото. Тук теорията е обвързана с практиката, че човешките същества са взаимосвързани и двата аспекта – конкуренция и сътрудничество предоставят взаимна зависимост и всеобща свързаност. Нагласата за сътрудничество предпоставя пред човека равнопоставеност и на двете страни и е ориентирана към онова състояние на нещата, при което потребностите на всички са удовлетворени. Предпоставка са и отношенията на доброжелателност и добронамереност, откритост и честност към другия в активност за постигане на личните цели при взаимодействие с другите, стремящи се към постигане на своите цели хора. Нагласата за конкуренция предпоставя сблъсъка на интереси в ситуации “или – или”. Предпоставка са и отношенията на съперничество и заплаха, противопоставяне и враждебност към другия с подхранване на черно – бялата представа за света, в която печалбата е ограничена и за да я получи човек трябва, да се докаже като най-добър, за да бъде добре.

В играта на организираното състезание и конкурсите имаме начало и край, където победителят и общата печалба е равна на общата загуба и победените – загубилите.

Успехът на сътрудничеството е убеждаването и взаимодействието позволяващ и на двете страни, да имат добри резултати. Общата печалба така, е предпоставка за продължаване на играта и за формиране на нови взаимно печеливши отношения и връзки. Сътрудничеството е по – ефикасно от конкуренцията и определя три правила:

1 . Прави това, което са ти направили предишният път;

2 . Протегни ръка за сътрудничество и “да печелим заедно”;

3 . “Забрави” за стореното ти “зло”, като избереш стратегията на сътрудничество;

Ако способността да се “помни” е толкова силна, резултатите от предишни взаимодействия се отчитат и при вземането на всяко следващо решение. Свързаността на живота не е единична или еднократна възможност за печалба, а множество от възможности да спечелиш и да получиш удовлетворение  за своите потребности и желания. Печалбата също така не е еднократна, а многократна с натрупване. При сложните взаимодействия с много различни участници, животът предоставя успех на нас, като предпоставка и за другите, т.е. не сме изолирани от общите ни цели, намерения и успехи. Индивидуалната печалба или загуба зависят не само от стратегията на действие, избрана от индивида, но и от поведението на другите участници. Направим ли така, да ги убедим в общата голяма печалба или нищожната минимална загуба, то сме постигнали стратегията “да печелим заедно”, а тя е възможна само със сътрудничество.

Успехът идва от това не да биеш и победиш другите, а да ги убедиш да се държат по начин, който ще позволи и на двете страни да имат добри резултати. Така играта продължава и се формират нови взаимно – печеливши отношения и връзки, които се възприемат спрямо “обществото” и вътре в него като едно цяло.

Йордан Христов