Спомен за "По-добро образование"

Ето какво бях написал през далечния февруари на 2005 г.

_______________________________________

Нямаше. Нямаше начин да не попадна на потвърждение на твърдението си, че е най-добре да върша нещо обществено-полезно дори с риск да бъркам, отколкото само да задавам и аз въпроси от типа "Как да стане? Какво да правим?". Нямаше начин!

И от къде ми идва потвърждението? От - внимание, внимание! - Ноам Чомски(!), който за пореден път предизвиква еуфория у мен с гениалната си  формулировка на нещо, мътило дълго съзнанието ми. Цитирам по памет:

"Когато съм сред хора "с претенции" често чувам някой да казва : "Кажете какво трябва да правим!". Публиката очаква да й доставя гениалното си решение,  но не се задоволява с простия отговор, че трябва да намери съмишленици, заедно с които да работи усърдно за реализирането на идеите си. Не! Очакват сензационно магическо решение. Аз обаче съм убеден, че всеки добронамерен човек при положение, че наистина желае да работи за положителната промяна може сам да намери начини и да действа за разрешаването на даден проблем.

Виждате ли, при моето посещение в едно от най-бедните градчета на  Масачузъц, в една перфектно организирана среща от хора, правещи наистина от нищо нещо, никой не ме попита "Какво да правим?". Там, където хората имат желание и наистина вършат нещо, въпросите към мен са други: "Ето, ние правим това и това. Какво мислите за нашата работа?". Това е и единствения подход, който би могъл да доведе до положителни резултати. С работа! Без гаранции за успех и с риск да се правят грешки."

ПрАГ за по-добро образование* е опит - мой и на половин дузина великденци - да помръднем  нещата към по-добро. На страницата на проекта ще намериш официално обяснение и любезна информация за какво става въпрос.

Аз от своя страна вече мога да формулирам първите си впечатления от мненията на близо 80-те участници. Първото от  тях е едно ужасно съмнение, че аз и съмишлениците не сме успeли да се изразим достатъчно ясно - въпреки че мъдрихме десетки дни и нощи тия пусти текстове, архитектура, инпут, аутпут (извинявай за чуждиците). Но факт е, че много от хората не ни разбират... Човек, който е размишлявал и е търсил изход на поне един проблем, изглежда ни разбира. Другите - много интелигентни, много начетени, много знаещи  пишман-мислители - се надпреварват да демонстрират интелекта си, пропускайки нещо съществено: да прочетат упътването към проекта. Пишат ги едни ..., ум да ти зайде. В изблик на гняв и известно отчаяние спретвам този памфлет:

--------------------------------------------------------------

- Абе земляк, виждаш ли с очите си, усещаш ли със сетивата си, че има някакъв проблем с образованието? Да или не?
- Да, да ...

- ОК, вървим нататък: Виждаш ли ги тези четири категории хубостници, от които зависи образованието (учениците, учителите, системата, родителите)?
- Да, виждам ги.

- Много добре! Тоя проблем, дето си го съзрял, джанъм, е повече проблем за учениците или е повече за учителите? Или е проблем за родителите? Или цялата система куца?
- ... Системата. Системата!

- Като е системата, ей тука нà, щракни! Това, дето ти е пред очите и дето го усещаш така силно със сетивата си (проблема, де), сред тези тука ли е? Да или не?

- Абе-е-е-е-е ...

- Гледай хубаво!
- Абе, то тука е и не е тука.

- Не дрънкай глупости, ами ми кажи тука ли е или не.
- ... Ето го: "учебниците по един предмет са многобройни и това създава объркване" . Тя щерката пет дни се чуди по география от къде да чете. От учебника на другарката Станева или от оня на ... (Гаврилов ли беше Георгиев ли беше?), дето лесно се чете, ама не е удобрен много от министерството...

- Браво! Я, щракни тука в тази килийка ... А така. Сега ей тука напиши какво мислиш, че трябва да се промени (внимавай, че после ще те питам кой точно да го направи!), та да не се щура повече щерка ти като улава пет дни, ами да учи по най-хубавия уебник, да учи и научава.
- Абе, то ... Много неща трябва да се променят. Ти знаеш ли Станева какви връзки има и колко пъти някакви си там активисти се опитват нещо да направят, ама нà.

- Чичо, моля ти се, напъни се и напиши, без да се отплесваш много от темата за учебниците, какво щеше да направиш ТИ ако беше министър или министър председател, депутат, инспектор, директор или съдия.
- Абе, вие юпитата сте много интересни! Като толкова много сте учени и като толкова много знаете, що не кажете вие как да стане, пък да го направите, ами мене питате дето ту ...

- Чичо! ...
- ...тука се трепем като ...

- Чичо! ЧИЧО!!! Айде майната ти, че ми писна!
- ...!?! ...!??

***

- Заповядайте, госпожа. То май сме набори, та предлагам на „ти” да си говорим?
- Ами ... може.

- И ти ли за образованието?
- Да. Като гледам и други чакат да си изкажат болката.

- Хайде по същество, че да има време и за другите.
- Да, да, по същество: мисля че заплатите на учителите трябва да се вдигнат, че са заприличали на просяци. Сина ми разправя, че по литература учителката даже ... доста нечистоплътна била, а те децата ги усещат тези работи и уважението им към учителката изчезва. Бедни са и като трябва да мислят как да свържат двата края ...

- Ама, сигурни ли сме, че като имат някой лев в повече ще са по-... чистоплътни и по-авторитетни?
- Мисля, че да. Ама, като се замисля той учителя по рисуване също е беден, но спретнат и чист е, а оня по математика дава и частни уроци (значи някой лев в повече има), ала и той удърпан се носи и децата ...

- Виждаш ли? Не ще да е заплатата само.
- Не е само заплатата, то се знае, ама като са бедни ...

- Наборе, всички само за пари плачат. Питай един таксиметър дали му стигат парите, да видиш какво ще ти каже. После една касиерка и един учен питай, и един чиновник. Друго да предложиш как да го вържем за по-високите заплати?
- Ами ... да имат повече пари, за да се самобучават.

- По коя логика, любезна? Според кой механизъм повечето им парички за самообучение ще отидат, вместо за екскурзия до Грция, примерно?
- Ами ...

- Наборе, благоря ти! Хайде, че виждаш ли опашката.
- ...? ...?! ...

***

- Здравей момиченце. За училище ли ще си говорим? В кой клас си?
- Да, за училище. Аз очквах да видя един великденец издокаран като Милен Велчев, а то ... Осми клас съм ... Не мога повече да понасям тоя рекет по география. Работата е, че Попов – учителя – само се лигави и подарява тройките, а нас по-старателните рекетира да му ходим на частни уроци, за да ни пише шестица. Мариана и аз обаче, така и няма да му стъпим в къщата. Всички виждат, че сме най-добрите,  аз обаче повече от 5+ не съм получавала. Все някакъв абсурден въпрс ще измисли да ме прецака. Бих се оплакала на директора, ама са първи приятели. Ще ме натирят в кучи ... нали се сещаш? А тази висока оценка ми трябва адски много, че искам в икономическия техникум да кандидатствам. Там с петица по география съм аут!

- Много неприятно. И какво предлагаш? Някаква идея?
- Не знам точно. Обаче ако имаше едно допитване до нас учениците, анкета или ... оценяване на преподавателите - като ония тестове с хиксовете – без много обяснения, но с по една оценка за „яснота на преподаване”, за „обективност на оценяване на знанията ни” и още два три подобни критерия. И ако информацията отиваше не при приятеля му директор, ами направо в училищното настоятелство, щеше да видиш как Попов ще спре да ми се надува защото настоятелството може да му „махне главата” когато си поиска. Разбираш ли?

- Момиченце, дай да ти стисна ръката! И да запретваме ръкави, че имаме още много работа за вършене! С теб ще преобърнем света! 

_______________

* Проектът е активен, но ситуацията е статична от есента на 2007 г.