Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Ето картата на учителите от 5 СОУ в Сливен, според оценките, дадени им от ... техни ученци в "Моето даскало". Гласували са не повече от 20-ина, което означава, че картата едва ли е една достоверна "снимка" на реалността.
С тази карта целя единствено да ви покажа един метод за онагледяване на сложна информация. По този начин можете да бъдете класирани/оценявани и вие на базата на достоверна информация, наример от анкета с всичките ви ученици.
Както съм казвал и преди, важна е тенденцията, която на този тип графика е едно преместване на кръгчето нагоре или надолу при едно отчитане спрямо друго.
Наслаждавайте се !
Благодаря ти, Анонимен, за оценката на естетиката на диаграмата!
Отговарям "защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя". Не е задължително да го мислим!
Резултатите от ученическата анкета сами не могат да бъдат особено точно мерило за качествата на учителя, но сферени с оценките на някой друг ... проверител (директор, инспектор, и т.н), могат да измъкнат на бял свят много неща.
Ако ти си директор и оценяваш учителя Иванов със слаба оценка (оставяме твоите критерии на страна засега), но за всички ученици той е много добър, това е една сигнална лампа. Тя може да отчита наистина някаква грешка, лесно раздавани оценки или пък конфликти между теб и учителя. Това е сигнал, който подлежи на по-задълбочена проверка. Там, където ученици и други оценители са единодушни, оценката е наистина стабилна и правдоподобна.
Това представяне на резултатите от едно оценяване може да бъде използвано за анкети или оценяване, отчитащо мнения различни от тези на учениците. Идва ми на ъкъл една анкета сред колегията в едно училище или една анкета сред родителите на най-малките ученици. Това е просто метод, който улеснява възприемането на информацията.
Хубаво е да се взема под внимание и мнението на учениците, но една такава карта трябва да съдържа и въпроси, изискващи да се опишат основанията, заради които анкетираният ученик определя даден учител като добър или недобър в професията си.
Иначе, не съм сигурен, че е добре да се поставят оценки на преподавателите. Задължително е да има оценка от учениците и тази оценка може да влияе върху това колко дълго даденият учител преподава, примерно.
Уважаеми колеги,
Оценяването на учителите е "взривоопасна" тема, но е време да се дискутира в самата общност. Според мен, външното оценяване на постиженията на децата, прилагано от МОН, не дава информация за усилията и приноса на учителя по учебния предмет, преподаван от него, работата му като класен ръководител и участието му в постигане на заявените резултати в плана за развитие на училището. Има системи, които при оценяване на индивидуалния принос на учителите съдържат възможност да се отчитат и усилията, положени от всеки учител.
Ако има системи, които могат да оценят индивидуалния принос и усилията, положени от учителя, нека да се запознаем с тях.
Аз сега се сещам и за още нещо. Да приемем, че има добре организирано външно оценяване на знанията на учениците.
Как обаче ще се отчете дали това е заслуга на учителя и ил по- голямата част от децата са разчитали на частни уроци?
Второ, ако оценяването се извършва на "изхода" примерно при завършване на 4-ти клас, а се е случило така, че класът е сменил двама учители? Как ще се отчете кой как е работил?
Ок, Мария, може би е така. Но след като говорим за оценка на индивидуалната работа на учителя - според мен е задължително да се проверява дали е направил какавото зависи от него зада могат децата да научат, това, което е било предвидено. Без този критерий просто нищо не правим. Едва тогава може да се мисли за анкети сред родители и ученици.
По един начин ще оценяват учителя ако очакват от него да ги подготви за изпит, а по съмсем друг - ако системата предполага само да пише желаната оценка.
Здравейте! Обещах и сега, съвсем накратко ще представя една система за оценяване, с нарастваща известност сред образователните системи на европейските страни. Системата се нарича "Обща рамка за оценяване" - известна като система CAF. Системата е приложима към всяка организация, която предоставя публични услуги. Училището е такава организация и може да се възползва от системата след адаптирането й, за да оценява собствената си ефективност.
Съдържа 9 основни критерии, около които училището изготвя оценка на състоянието си като организация и общност, изготвя плана си за развитие, изработва индикатори към всеки от критериите и периодично се самооценява и да планира корекции в прана за развитие. Системата предлага технология, правила и процедури, дава възможност да се оценява приноса на всеки учител, служител и администратор за изпълнение на целите на училището.
Основните критерии са управление/лидерство, човешките ресурси, планове и програми, партньори и ресурси, процеси, ползи за потребителите, за общността за обществото като цяло, резултати.
Системата приложима при условие, че педагогическите и административни екипи са готови да преосмислят критически досегашната си практика и да работят за собствената си индивидуална и общностна промяна. Има и обучителни екипи, които могат да подпомогнат училищата за въвеждане на системата.
Ако има интере към системата - мога да представя повече информация.
1) какво научават децата в училище (защото училището е направено с тази цел)
2) каква роля имат в т. 1 учителите (защото тяхната работа представлява 80% от всичко което се случва в училище)
По т. 1 се спори много как, кога и колко широк обхват да се мери. Но като цяло каквото и решение да е приела конкретната образователна система общото е, че навсякъде има и вътрешна и външна система за измерване и те си имат общ принцип. Т.е. настойват ги на една и съща вълна. Ако във външното на определен етап се търсят умения, и във вътрешното правилата за оценяване казват, че ще се регистират умения през по-къси периоди , през различин фази на формиране и пр.
По т. 2 не е толкова сходно положението, т.е. разните образователни системи са си възприели различни подходи. На някои места (Франция, Турция, Западните провинции на Германия, Литва - т.е. където учителите са държавни слугжители) - индивидуалните им постижения и съпътстващото кариерно развитие се оценяват като в атестационната система на нашите държавни служители (по смислена е де, но принципът е този). А пък приносът им в общото училищно дело на тяхното училище - от вътрешна система за оценка, която си е част от управленския план на учебната иниституция и може да се различва много от едно училище до друго. Тя има малка/никаква тежест при формирането на възнаграждението и е основно предназначена да гарантира добрата работа на екипа учители в едно училище, а не разпределението на ресурси помежду им. На други места (либерално англосаксонски тип организирано образование) - оценката на учителя в рамките на учебното заведение - изглежда като сложна формула с множество елементи - оценка на приноса в учителския екип за учебните дейности, ...за извънкучебните дейности, ...оценка на учениците, оценка на родителите, резултати от външно оценяване (и на ученици и на самите учители) - т.е. коктейл от резулатти от разните имервания на училищното образование взети в такива пропорции, които според конкретната образователна система казват нещо отонсително точно за това как се е справил учителя. Ей такава система сме тръгнали да правим в България. Няма да стане нито бързо, нито лесно. Въпрост е да не се отказваме да споделяме и обобщаваме опита и предложенията на всички смислени хора в системата, за да не я правим няколко пъти отначало.
2. Основните мераци на всяко нормално общество по отношение на външната оценка в образованието се отнасят до следене на един единствен показател за състоянието на образователната система: дава/не дава възможност на преобладаващото мнозинство деца да се съоръжат с основни знания и умения и също - къде дава добри и къде по-лоши възможности. Това не е самоцел, а необходимост. Външното стандартизирано оценяване е само средство да се определи къде и колко да се инвестира в национален мащаб (в програми, в учебници, в мат. база, в методика, в социално-компенсиране на неравенства, в друго), за да се променят или поддържат резултатите в национален мащаб удовлетворителни за обществото стойности. Целта е по-добре да се управлява общата на всички ни инвестиция в образование. А оценяването е средство за събиране на информация за нея.
4. Колко е приносът на отделния учител в учебния процес и училищния живот (защото образованито не се изчерпва с учабните часове) може да се мери само в училищен мащаб. Единствените 2 неща, които могат да се определят за всички учители в национален мащаб са: професионалната правоспособност (как влиза учителя в профсията) и карирерните пътеки (как се развива учителя в професията). Ако трябва в национален мащаб да следим доколко ежегодно или през други периоди от време, отделният учител се справя със задачите си в училище трябва да финансираме още една паралелна и в приблизително същите размери като училищната мрежа, система за наблюдение и контрол. Няма причина за това. Учителите в България се предполага, че работят в екипи приблизително от 25 до 100 души, които си имат ръководители, правила за работа и определени очаквани резултати. Не може да е "ракетна наука" да се разпределят задачите между членовете на екипа и да се установи система от критерии, по които да се преценява през каквито периоди има смисъл да се преценява, всеки от членовете на екипа дали си е изпълнил задачите и как. Въпросът е да свикнем с мисълта, че няма постижения на учител вън и независимо от неговото училище. Точно затова може учителят по математика в училището в ромското гето и този от НПМГ да бъдат оценени като еднакво добре справили се, въпреки, че на пръв поглед голямо постижение за първия е учениците му в 7 клас да не бягат от часовете по математика, а за втория - да спечелят 1 място на световно първенство за млади математици.
Въпрос на гледна точка.Родителят не се интересува от външното оценяване на съседката, за детето му или за отношенията им.Лекари , зъболекари,чиновници , продавачи-всички те не се интересуват от външното оценяване.Определили са си целта- получаване.
Защо учителите ги притеснява и какво искат да променят и дали ще имат сили да го направят-това са си вълнуващи въпроси.
Може би за повечето учители е важен баланса между получаване-отдаване, но това е свързано с по-дълъг процес на осъзнаване и осъществяване.
Ludra_D , моето виждане за оценяването на учителите в Новото образование е именно както ти описваш "Общата рамка за оценяване" CAF. Ето защо е хубаво да пуснеш повече информация за нея в една нова тема тук. Какво ще кажеш?
Мисля, че вече си разбрала, че новото го строим тук. Ние! Тук - ние - СЕГА! Ние и никой друг! Така че да действаме!
Благодаря ти!
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...