Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Пристигна ми от Америка една книжка, която бързам да ви препоръчам, скъпи съблогъри.
Казва се Образованието и смисълът на живота, авторът е Джиду Кришнамурти - индиец, голям духовен учител.
Ето как преведох 3 изречения, които ме развълнуваха страшно много:
Education is not merely a matter of training the mind. Training makes for efficiency, but it does not bring about completeness. A mind that has merely been trained is the continuation of the past, and such a mind can never discover the new. That is why, to find out what is right education, we will have to inquire into the whole significance of living.
Образованието не е просто въпрос на трениране на ума. С тренирането може да се постигне ефективност, но не и пълнота. Ум, който е бил подложен само на трениране, ще бъде продължение на миналото и не ще може никога да открие новото. Ето защо, за да разберем какво е правилно образование, ще ни се наложи да да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота.
Повече неща от тази книга можете да прочетете в блога на Величка Стефанова. (Писала го е онзи ден!!), а аз ви препъръчвам живо да си я купите, защото на български я има.
(За делото на Кришнамурти говори и този постинг тук в Образование.)
Започнах да чета "Образованието и смисълът на живота" в оригинал, на английски. Стигнах до III глава, после си купих книжката на български и продължих откъдето бях стигнал. Трябва да ви кажа, че намирам превода на български не за "лош", ами... (как да кажа?) неточен(?), непълен(?), ... Може би най-подходящата дума е странен. На английски идеите и изказът на Кришнамурти са брилянтни: точни, ясни, последователни и изчерпателни; на български - не чак толкова. Изглежда преводачът не е достатъчно навътре в темата... Жалко! Дано това е единствено мой проблем, защото тази книга е евангелие! Би трябвало да я прочете всеки, желаещ да се произнесе за каквото и да било в "образованието"!
При всички положения тези мои (за предпочитане единствено преводачески) наблюдения съвпадат по дух с това, което бях писал през декември в темата Яснотата на понятията в образованието - материята е сложна и много деликатна. Нужна е особена чуствителност, за да се усети и предаде точно духа на авторовите думи. Аз през декември твърдях, че да превеждам training тренировка, ми се струва тъпо, ала в горните 3 изречения съм направил именно това. (Добре де, не тренировка, ами трениране; и trained mind - ум подложен на трениране.) В името на запазването на духа на хубавата мисъл.
Ето, ако ви е интересно, едно сравнение между моя и официалния превод:
Original English
Превод Павел
Превод в българското издание на книгата
Education is not merely a matter of training the mind.
Образованието не е просто въпрос на трениране на ума.
Образованието не е само въпрос на обучаване на ума.
Training makes for efficiency, but it does not bring about completeness.
С тренирането може да се постигне ефективност, но не и пълнота.
Обучението осигурява ефикасност, но то не дава цялост, пълнота.
A mind that has merely been trained is the continuation of the past, and such a mind can never discover the new.
Ум, който е бил подложен само на трениране, ще бъде продължение на миналото и не ще може никога да открие новото.
Умът, който е бил само трениран, е продължение на миналото, такъв ум никога не може да открие новото.
That is why, to find out what is right education, we will have to inquire into the whole significance of living.
Ето защо, за да разберем какво е правилно образование, ще ни се наложи да да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота.
Ето защо, за да установим кое е правилното образование, ще трябва да изследваме общия смисъл на живота
Кажете ми, моля ви как оценявате единия и другия, за да разбера дали не се притеснявам излишно и как да действам отсега нататък. Благодаря ви!
Можете мнооооооооооого успешно да печелите пари и от преводи. :-))) Преводът е прекрасен: не само по-точен, но се усеща и ума и сърцето на автора, но за мен - на преводача във Вашия превод!
Сега как да си купя българския вариант?! :-)
Благодаря ви, Галина!
Не зная. Не съм сигуен, че мога да ви посъветвам катеогрично да си вземете книгата с превода й от Филип Филипов. Според мен тя е осакатена доста, но може би не е чак толкова много... Не зная.
При всички положения думите ви ме стимулират да се заема съвсем сериозно със своя превод. Очаквайте скоро тук началото на книгата. (Докъде ще я преведа и с какъв ритъм, не смея да прогнозирам.)
Ето я първата глава на моя превод _________________________________
Пътувайки по Земята, човек вижда в каква забележителна степен човешката натура е една и съща навсякъде: в Индия и Америка, в Европа и Австралия. Това е особено вярно за колежите и университетите. Ние произвеждаме като по калъп един вид човешки същества, чийто главен стремеж е да добият сигурност, да станат известни или да се забавляват, влагайки възможно най–малко разум.
Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха. Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната или в тъй наречената „духовна” сфера, на външна или вътрешна сигурност, и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота. С годините в сърцето и съзнанието се настанява все по–трайна леност.
В търсенето си на комфорт ние обикновено намираме някой спокоен житейски ъгъл, където конфликтите са възможно най–малко, и после се страхуваме да се покажем „навън”. Този страх от живота, от усилията и новите начинания убива приключенския ни дух. Образованието и цялото ни възпитание са ни превърнали в хора, боящи се да бъдат различни от ближния си, страхуващи се да мислят противоположно на общоприетото, уважаващи престорено и власт, и традиция.
За щастие има хора, устояващи на изкушението за подобен комфорт, които желаят искрено, без предубеждения за ляво и дясно, да изследват нашите човешки проблеми; повечето от нас обаче не демонстрират автентичен бунтарски дух. Когато капитулираме невъзмутимо пред обкръжението си, бунтовническия ни дух започва да умира и скоро след това е довършен окончателно от житейските ни отговорности.
цялото тук
С удоволствие прочетох превода в блога. Нещо повече: прибавих блога Ви в лентата с предпочитани - така ще мога по-често да препрочитам интересното в него. Защото установих, че това не е нито първото, нито (надявам се!) последното интересно нещо в него.:-)))
Преводът е прекрасен. Няма да го анализирам, защото така ще умъртвя удоволствието, което изживях четейки.
Е, не съм съгласна, че ние, хората, се появяваме случайно, но това е моето светоусещане, не на автора.:-)Ние, хората, сме част от Космоса, а какво случайно има в него?! Защо ние да сме изключение?! Предпочитам идеята за предопределеността, защото така поемам отговорност за живота си и за това, какво правя с него, а значи и в частност за образованието си.....
Но си давам сметка за тази посока на мислене, благодарение на превода, преводачо! И това е прекрасно! Благодаря!
Ще чакам с нетърпение продължението.....
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...