А сега накъде

10 март 2011, 19:31 Публикувано в Образование | 5 коментара , 377 прочита
Ключови думи: бъдеще, диалог

Държах много да участвам в утрешния важен форум "Диалог за бъдещето". Толкова много, че направо не можех да си представя, че не ще мога... И ето, че съдбата (чрез един от редакторите на в-к "Дневник") ми предостави възможността да участвам... задочно.

Ами сега накъде се казва статията ми, която излиза в петъшния "Дневник" (щракни тук).

RSS за коментари Коментари

# | от shelly на 13 март 2011, 19:58

Павка, хубаво беше да си там! Наистина започна нещо огромно, чийто смисъл и посока е спасяването не просто на българското образование, а изобщо на България. Началото беше ентусиазирано, задъхано да се вместят всички изказвания, пълно с надежда и споделена емоция. Диалогът беше откровен и пълноценен - чуха се противоречиви мнения, като всяко от тях беше уважително към предишното, нещо, което ние, българите, трудно постигаме като култура на общуване. Имаше наистина разнородни представители на различните заинтересовани страни - от ученици и студенти, родители, общественици, до учители и административни фигури. Всички обединени около съгласяването с една обща визия за образованието в България и неговото развитие. Това е първа среща, определено уникална като замисъл и отвореност. За мен лично беше полезно дори самото присъствие сред всички тези различни хора с различни мнения, съприкосновението с тяхната искреност, загриженост и думи, изказани от здрав разум, а не от протоколно задължение.

Изключително впечатляваща за мен беше срещата с професор Лозанов, бащата на сугестопедията. Не бих могла в две-три изречения да опиша впечатленията си, но...Този невероятен човек и учен беше направил усилието, видимо трудно за преклонната му възраст, да дойде на този форум. Нямаше високопарни слова, нито поза, нито демонстрация на слава и превъзходство. Имаше само една огромна тревога: "Тук съм, защото искам, чувствам дълг да ви кажа, че децата ни и внуците ни оглупяват." Това беше преценката за всичките ни образователни реформи и напъни. Едва ли може да се каже по-чисто и по-ясно и едва ли има по-ясен призив ние възрастните да се стреснем и коренно да променим разбирането си за образование и образованост. Това, което според професор Лозанов най-бързо, неотложно и на всяка цена, ако искаме да не се затрием като народ, трябва да се направи е да се преподава навсякъде психология на общуването. И споделеният от мен извод, че всяко усвояване върви през емоцията и хуманното обучение.

Думите така изглеждат голи и празни, но зад тях стоят велики истини, прости като всяко гениално нещо на този свят.

"Ние, хората, сме ангели, повярвали в своето ограничено нищожество."

д-р Георги Лозанов

# | от shelly на 13 март 2011, 20:10

Ще споделя само няколко фрази, които се запечатаха в моето съзнание от изказванията на участниците с надеждата, че те ще кажат много и на вас:

"Знанието е жизнено, само когато произвежда свобода, а не оценки....Моля, не пъдете децата от изкуството чрез училището."

Марин Бодаков

"От какво се нуждаят учителите, за да осъществят промяната?:

...Едно дете още в училище трябва да получи възможността и умението да стане гражданин на глобалния свят."

Евгения Пеева

"Ресурсите са не само пари, а и персонал, материали, време... Всичко това подлежи на управление."

Иван Игов

За липсващите ценности в образованието:

" Това, което става в съвременното училище е ранно изсушаване на детската душа с понятия и интелектуализиране...

..Учителят не налага идеи и навици, той трябва да съдейства и организира средата, така че детето само да приложи себе си към света и да има свободата да усвоява свободно..модели и морални норми, резултат от собственото ни израстване и развитие, а не наложени по еталон..."

Дорина Василева

"Едно дете пее

и никой не слуша какво пее детето,

освен детето, което пее насред пожара... "

# | от Pavel_Lazarov на 14 март 2011, 11:52

Благодаря ти, Шели, за този репортаж от срещата!

Щеше да е хубаво и аз да съм там, да. Ще съм на следващата.

За д-р Лозанов сме пускали доста неща тук. Едно от последните е Великият баща на СУГЕСТОПЕДИЯТА, препращащо към половинчасов филм от една среща с него. Вдъхновяващо!

Успя ли да споменеш за "Новото"?

# | от Pavel_Lazarov на 16 март 2011, 16:16

Гледайте филмчетата с презентациите от форума тук!

# | от Dory на 19 март 2011, 15:22

Благодаря на Шели, че е споделила част от фразите, които спонтанно са се запечатали в нея от Конференцията. Благодаря и на Павел Лазаров/ или на съдбата/, че в навечерието на самата Конференция е казал нещата точно такива, каквито са във в-к "Дневник". Аз четох тази статия по време на самата Конференция.

Толкова думи са издумани, толкова писания са написани, толкова мисли са премислени, а всъщност нещата са толкова простички за човек, който е готов да прояви своята Любов - към света, към своето дете, към чуждото дете...Дали си родител, дали си учител, дали си приятел, дали си просто един безименен човек..., чувството е едно и може да бъде едно - това е вътрешният ни морал първо към самите нас, после към човешкото същество до нас.

За мен цялата тази система от догми, постулати, изисквания, стандарти..., преекспонирани отговорности на този или на онзи, на тази институция или онази институция е неразбираема и винаги е била неразбираема, въпреки, че почти 4 десетилетия живея тук, децата ми учат в същата тази система. Душата ми никога не е приемала това. Умът ми непрестанно е търсел другото, различното, свободното, светлото... Може би, защото съм по-поетична в себе си в мен по повод на нашето образование изниква само един-единствен образ - прозорец с решетки и едно дете зад тях. Да, сигурно е много крайно това, но е истинно. Поне аз така го чувствам.

Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

А сега накъде

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели