Стабилен поминък и ентусиазъм

Не мога да правя пари от превод и продажби на хубавите книги, дето съм ги насъбрал в библиотеката си. [Внимание! А ако са повече книги? А ако са всичките? Ако работим повече доброволци ентусиасти в един хубав офис (или дом, предоставен гратис?!), където да превеждаме, редактираме и вършим всичката издателска работа?] И защо американците да могат, а аз не? ...?!! Ето защо: break even point1 на търговската им инициатива е по-малък. Т.е. е по-малък, защото е отнесен към широкия американски пазар, който е естествената им търговска арена. Да продаваш една книга на англоезичния свят е едно, да я продаваш на българоезичния е съвсем друго. За англоезичния бизнес хипотезата, да разхвърляш фиксираните разходи (за авторски права, превод, редактор, коректор и предпечат) върху потенциален пазар от стотици милиони потребители, е реалистичен, докато за българския е ... (дори не зная каква думичка да използвам) химера (?).

Но какво означава това? Че ние, българите, сме обречени на изолация от събраното във великолепните книги на английски знание? Достатъчно основание ли е малкият ни брой? (Да не би да се шегуваме, бе?!!) Бихме могли да черпим от оригиналните източници, както го правя аз, но това би означавало добро познаване на английски (и чужди езици изобщо). За жалост това не е реалистична хипотеза, поне не в някакво обозримо бъдеще и при липсата на въпросното знание. Цикълът се затваря. Тогава?

... Нужна е друга логика, която да ни позволи и оправдае превода и разпространението на това знание. Нужно ни е сътресение! (Виж системите в перманентно равновесие и ключовата точка, въздействие, което да я извади от това равновесие!) Въпросът е Каква е тази логика, как се казва и позволява ли тя ведро достойно съществуване на вдъхновения „предприемач“ и екипа му донори?

Въпросът е, ако говорим с икономическите термини, за възвращаемостта на капитала. Нужна е една нормална - минимална, но достатъчна възвращаемост! Всемогъщият ROI – Return on investment! Обаче видяхме, че да се търсим един нормален ROI в случая е немислимо. За инициативи разпространяващи фундаментално знание – такова за осъзнаването, пробуждането и отпушването на ентусиазъм (изваждането на системата от равновесното и положение!), е нужно е „намаление“, „сконто“ на вложението. Откъде да дойде това сконто? Вариантите не са много – трябват донори: един - даващ парици, втори отказващ се от авторските си права, трети работещ безплатно в издателството, четвърти печатащ, пети разпространяващ изданието гратис. Възможно ли е да организираме такова нещо? Какво пречи? ...?!

Ето да какъв извод стигам: донорите трябва задължително да разполагат със стабилен поминък и ентусиазъм. В противен случай ще жертват нещо, за да придвижват инициативата напред. А това не може да продължава дълго, защото е крайно изтощително и хората се побъркват, с което предизвикват проблеми, които ксумират допълнително енергията и ентусиазма ни. Не става.

Всички трябва да имаме стабилен поминък. Стабилен поминък... Стабилен поминък! Де го стабилният поминък?! Земята? Дребното земеделие? В България – земя бол! ... Това си е една голяма тема за размисъл.

____________________________